Sclerocactus warnockii

Sclerocactus warnockii
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: warnockii
Научно наименование
Sclerocactus warnockii (L.D.Benson) N.P.Taylor
Синоними
Neolloydia warnockii Echinomastus warnockii Pediocactus warnockii Neolloydia gautii Echinomastus gautii Pediocactus gautii Turbinicarpus gautii
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

САЩ (западен Тексас, Big Bend National Park) и Мексико (Коауила), на варовикови хълмове от 900 до 1200 m надм. вис. Обилен в ареала си вид.

Описание

Тяло: единично, яйцевидно до удължено, до 7 - 11 (- 15) cm височина и до 5 – 7.5 (- 10) cm диаметър, гъсто покрити с бодли.

Ребра: 13 – 21 бр., рядко повече.

Радиални бодли: 12 – 14 бр., подобни, но по-къси от централните.

Централни бодли: 1 – 6 бр., най-долната сочи настрани или надолу, горните гледат нагоре или подобни на радиалните, жълтокафяви с бяло-синкави краища, с дължина от 1.2 - 2.5 cm.

Цветове: 2.5 на 2.5 cm, бели до светлорозови със зеленикава ивица отвън. Имат светлозелени изнесени навън близалца с 5 – 10 дяла.

Плодове: топчести, 6 mm, зелени с кафяв щрих.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии, като се внимава да не се наранят и поливат след известно време, щото лесно може да загният. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на застудявания до - 15° C.

Размножаване: от семена, които прорастват трудно. Оцеляемостта по-натам също им е ниска, затова често се присаждат.

Полеви номера

SB 417, SB 452, SB 991, SB 1084, VZD 446

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>