Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii

Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: brevihamatus подвид: tobuschii
Научно наименование
Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii (W.T.Marshall) N.P.Taylor
Синоними
Ferocactus tobuschii Pediocactus brevihamatus ssp. tobuschii Ancistrocactus scheeri ssp. tobuschii Ancistrocactus tobuschii Mammillaria tobuschii
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

Окръг Бандера (Bandera), Южен Тексас, САЩ.

Описание

Стебло: Единично, плоско-сферично, 5-7 см. диаметър, тъмно-зелено.

Ребра: 8, не добре оформени, разделени на мамили.

Радиални бодли: 7-9, с дължина до 1.2 см, белезникави.

Централни бодли: 3, светло-жълти, в горната част на ареола са два с дължина до 2 см, в долната част един силно извит и по-къс.

Цветове: 3-4 см. диаметър, бледо-жълти.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след шестата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновено се разболяват зимата. Често губят корените си. Малко излишна вода е достатъчна да изгният. Често се качват на бавно растящи подложки.

Полеви номера

GL 700, MZ 1166, PP 537, SB 987

Фотогалерия

• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>