Sclerocactus whipplei ssp. heilii

Sclerocactus whipplei ssp. heilii
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: whipplei подвид: heilii
Научно наименование
Sclerocactus whipplei ssp. heilii (Castetter, P.Pierce & K.H.Schwer.) D.R.Hunt
Синоними
Ferocactus whipplei Pediocactus whipplei Echinocactus whipplei Sclerocactus cloverae Pediocactus cloverae
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

САЩ (Ню Мексико). Този вид расте по ръбовете на каньоните, скалисти хълмове и равини, сред високи треви и между храсти, в планински хвойнове гори и пустинни затревени места на височене между 1500 и 2200 m надм. височина. Има стабилна численост.

Описание

Различава се от основния подвид по следните признаци:

Централни бодли: 6 или повече на брой.

Цветове: тъмнорозови на цвят. Близалцето е розово до пурпурно.

• Някои съвременни автори отнасят S. cloverae към Sclerocactus parviflorus.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след седмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и умерено. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до -15° C.

Размножаване: от семена, които се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: страдат от фузариум и други гъбични болести. Обикновено се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно гният, затова повечето кактусари ги отглеждат присадени на бавнорастяща подложка (Echinopsis).

Полеви номера

FH 44.2, FH 49, RS 2104, RS 2105, SB 744, SB 1011, SB 1744

Фотогалерия

• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>