Sclerocactus erectocentrus
Sclerocactus erectocentrus | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Sclerocactus erectocentrus (J.M. Coult.) N.P.Taylor | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Произход
САЩ (Аризона) и Мексико (Сонора). Срещат се на пустинни скалисти терени, гранитени почви и сред храсталаци между 400 - 600 m надм. вис. [1]
Описание [2] [3]
Тяло: единично, яйцевидно до късо цилиндрично, до 10 cm диаметър и 35 cm височина. Покрито е силно с бодли.
Ребра: 18 – 21 бр., рязко разделени на мамили.
Ареоли: през 8 – 19 mm.
Радиални бодли: 11 - 15, с дължина 1.2 – 2.5 cm. Беловати, прави, закръглени в сечение.
Централни бодли: 1 или 2 - 4, но в тоя случай горните 1 – 3 са като радиалните; най-долният е доста по-дълъг, с дължина 1.2 – 3.5 cm. Леко извити, жълтовати или тъмночервени с по-тъмен връх.
Цветове: късо фуниевидни, 4 - 5 x 3.8 - 5 cm, бледо- до оранжево-розови и по-рядко бели.
Плодове: зелени до кафяви, разпукващи се, 1 на 0.75 cm.
Отглеждане
Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 6° C.
Размножаване: от семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.
Болести: страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно загниват.
Полеви номера
HK 304, GL 601, LZ 109, REP 579, RS 999, SB 146, SB 462
Фотогалерия
Източници
- ↑ Butterworth, C. & Porter, J.M. 2013. Sclerocactus erectocentrus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152717A669718. Downloaded on 09 August 2016.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Anderson, E. F. 2001. The Cactus Family, Timber Press Inc., Portland, Oregon
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |