Sclerocactus mariposensis

Sclerocactus mariposensis
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: mariposensis
Научно наименование
Sclerocactus mariposensis (Hester) N.P.Taylor
Синоними
Pediocactus mariposensis Echinomastus mariposensis Neolloydia mariposensis
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

Мексико (Коахила) и САЩ (Тексас).

Описание

Стебло: Плоско-сферично до яйцевидно, 4-6 см. диаметър и 6-10 см. височина, светло-зелено.

Ребра: 21, не добре оформени, разделени на мамили.

Радиални бодли: 26-32, преплетени по между си, почти бели, с дължина 1.5-2 см.

Централни бодли: 2-4; бледо-кафяви с по-тъмни върхове; най-долният е завит надолу, дълъг 0.7-1.5 см; останалите завити нагоре, до 2 см. дълги.

Цветове: сравнително големи спрямо размера на растението, 4 х 2.5 см, мръсно-жълти с червеникава ивица.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след петата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и умерено. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си.

Полеви номера

CZ 72, GL&F 4010, GM 119, IDD 86/99, LAU 1511, LZ 67, MZ 382, SB 412, SB 1335, SB 1434

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>