Sclerocactus unguispinus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Sclerocactus unguispinus
Sclerocactus unguispinus.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Sclerocactus
вид: unguispinus
Научно наименование
Sclerocactus unguispinus
(Engelm.) N.P.Taylor
Синоними
  • Echinomastus unguispinus
  • Echinocactus unguispinus
  • Pediocactus unguispinus
  • Thelocactus unguispinus
  • Neolloydia unguispina
  • Echinomastus mapimiensis
  • Echinomastus laui
  • Echinomastus unguispinus var. laui
  • Echinomastus durangensis
  • Echinocactus durangensis
  • Echinomastus unguispinus var. durangensis
  • Sclerocactus unguispinus var. durangensis
  • Neolloydia durangensis
  • Thelocactus durangensis
  • Echinocactus trollietii
Видове
  • Sclerocactus brevihamatus
  • Sclerocactus uncinatus

Произход

Мексико (Чиуауа, Коауила, Дуранго, Сан Луис Потоси, Закатекас).

Описание [1]

Стебло: Единично (без издънки), от сплеснато-сферично до цилиндрично, 7 - 15 см диаметър и 7 - 14 см. височина, тъмно-зелено.

Ребра: 13-21, остри, дълбоки, с туберкулна структура по дължина на реброто.

Радиални бодли: 15 - 30, дълги 1 - 3 см, почти прави, преплетени помежду си, бели до бледо-жълти.

Централни бодли: 3 - 9, дълги до 3,5 см; бледо-жълти до сиви, върховете са тъмно-кафяви до черни; най-долният е масивен, силно извит към тялото, закривен към върха си; останалите са по-прави и не толкова масивни.

Цветове: до 3 см. диаметър, мръсно-жълти с червена централна ивица.

Отглеждане

Бавно растящи растения, изискващи самостоятелен подход при отглеждане. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Обичат минерален субстрат с малко или никакъв хумус, без торф и задължително с добавен варовик. Садят се в малки саксии, препоръчително с шийката над почвата и без горен дренаж. Поливат се от късна пролет до късна есен тогава, когато условията позволяват изсъхване на почвата за 2 - 3 дни. Изискват директна слънчева светлина и непрекъснат поток на свеж въздух. През късната есен и зимата се държат напълно сухи при температури от -5 до +12 °C на възможно най-слънчево място. Издържат на краткотрайни нощни застудявания до -7°C .

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка (освен обеззаразяване на семената, субстрата и инвентара) преди посев.

Болести: Податливи са на всякакви микози и бактериози, характерни за България. Губят корените си при неправилно поливане. Податливи са на гниене. Ашладисването на Echinopsis и Echinocereus като подходящи подложки спестява грижи и внимание (Trichocereus и Eriocereus ги обезобразяват).

Разновидности

unguispinus var. unguispinus: типова разновидност, с най-слабо ободляване.

unguispinus var. durangensis: централните бодли са прави, тънки и дълги.

unguispinus var. mapimiensis: форма с не толкова дълбоки ребра, бодлите са като на durangensis.

unguispinus var. laui: централните бодли са много яки и силно извити.

unguispinus var. minimnus: тялото рядко надвишава 10 см. в диаметър.

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port