Sclerocactus unguispinus
Sclerocactus unguispinus | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Sclerocactus unguispinus (Engelm.) N.P.Taylor | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Произход
Мексико (Чиуауа, Коауила, Дуранго, Сан Луис Потоси, Закатекас).
Описание [1]
Стебло: Единично (без издънки), от сплеснато-сферично до цилиндрично, 7 - 15 см диаметър и 7 - 14 см. височина, тъмно-зелено.
Ребра: 13-21, остри, дълбоки, с туберкулна структура по дължина на реброто.
Радиални бодли: 15 - 30, дълги 1 - 3 см, почти прави, преплетени помежду си, бели до бледо-жълти.
Централни бодли: 3 - 9, дълги до 3,5 см; бледо-жълти до сиви, върховете са тъмно-кафяви до черни; най-долният е масивен, силно извит към тялото, закривен към върха си; останалите са по-прави и не толкова масивни.
Цветове: до 3 см. диаметър, мръсно-жълти с червена централна ивица.
Отглеждане
Бавно растящи растения, изискващи самостоятелен подход при отглеждане. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Обичат минерален субстрат с малко или никакъв хумус, без торф и задължително с добавен варовик. Садят се в малки саксии, препоръчително с шийката над почвата и без горен дренаж. Поливат се от късна пролет до късна есен тогава, когато условията позволяват изсъхване на почвата за 2 - 3 дни. Изискват директна слънчева светлина и непрекъснат поток на свеж въздух. През късната есен и зимата се държат напълно сухи при температури от -5 до +12 °C на възможно най-слънчево място. Издържат на краткотрайни нощни застудявания до -7°C .
Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка (освен обеззаразяване на семената, субстрата и инвентара) преди посев.
Болести: Податливи са на всякакви микози и бактериози, характерни за България. Губят корените си при неправилно поливане. Податливи са на гниене. Ашладисването на Echinopsis и Echinocereus като подходящи подложки спестява грижи и внимание (Trichocereus и Eriocereus ги обезобразяват).
Разновидности
unguispinus var. unguispinus: типова разновидност, с най-слабо ободляване.
unguispinus var. durangensis: централните бодли са прави, тънки и дълги.
unguispinus var. mapimiensis: форма с не толкова дълбоки ребра, бодлите са като на durangensis.
unguispinus var. laui: централните бодли са много яки и силно извити.
unguispinus var. minimnus: тялото рядко надвишава 10 см. в диаметър.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port