Sclerocactus spinosior ssp. spinosior

Sclerocactus spinosior ssp. spinosior
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: spinosior подвид: spinosior
Научно наименование
Sclerocactus spinosior ssp. spinosior (Engelm.) D.Woodruff & L.D.Benson
Синоними
Ferocactus spinosior Pediocactus spinosior
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

САЩ (Юта), на чакълести почви между редки храсталаци от 1500 до 2000 m надм. вис.

Описание

Тяло: обикновено е единично, яйцевидно до цилиндрично, до 15 - 23 cm височина и до 10 (– 15) cm диаметър, синкаво.

Ребра: 11 – 14, туберкулатни.

Туберкули: доста отличими.

Бодли: често закриват стеблото.

Радиални бодли: 6 – 12 бр., с дължина до 3.5 cm.

Централни бодли: 2 – 4 - 6 бр., прави или 1 или 2 от тях извити, горните 3 са плоски и бели, а другите са по-тъмни, с дължина от 2 - 6 cm.

Цветове: до 2 - 5 на 1 – 4 cm, тъмнорозови. Цъфти през април или май.

Плодове: бъчвовидни, 9 – 13 на 8 - 12 mm, цепят се вертикално на 2 – 4 пукнатини.

Семена: черни, 2 - 2.5 на 2.5 - 3 mm, пъпчето със закръглен придатък.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии, като се внимава да не се наранят и поливат след известно време, щото лесно може да загният. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на застудявания до – 16 ° C.

Размножаване: от семена, които прорастват трудно. Оцеляемостта им в последствие също е ниска, затова често се присаждат.

Полеви номера

RP16, PP1138, LZ 823, GL324, GL 305, GL 310, FH 69.9.9

Фотогалерия

• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>