Sclerocactus pubispinus

Sclerocactus pubispinus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: pubispinus
Научно наименование
Sclerocactus pubispinus (Engelm.) L.D.Benson
Синоними
Echinocactus pubispinus Ferocactus pubispinus Pediocactus pubispinus
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

САЩ (Западна Юта и Североизточна Невада), на варовикови чакълести почви между редки храсталаци и треви от 1400 до 2100 m надм. вис.

Описание

Тяло: единично, прилича на това при Sclerocactus spinosior, до 1 - 15 cm на височина и до 2 – 15 cm в диаметър.

Ребра: около 13 бр.

Бодли: не закриват стеблото.

Радиални бодли: 6 – 16 бр., насочени равномерно настрани, с дължина от 0.5 до 3.5 cm.

Централни бодли: (0) 3 - 6 бр., много вариабелни, долният е с кука, тъмночервен до почти черен, горните няколко са плоски и бели, а другите са тъмночервени, с дължина от 2 – 5.5 cm.

Цветове: фуниевидни, големи 2 - 4 cm, жълти до бронзови, понякога зеленикави или лавандулови.

Плодове: цилиндрични, цепят се вертикално с 2 до 4 пукнатини.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии, като се внимава да не се наранят и поливат след известно време, щото лесно може да загният. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на застудявания до -16° C.
Размножаване: от семена, които прорастват трудно. Оцеляемостта им в последствие също е ниска, затова често се присаждат.

Полеви номера

AM 690, AM 9495, FH 100, FH 103.15, GL 306, LNO 9.13, SB 1013, LZ 481, SB 1746

Фотогалерия

• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>