Sclerocactus polyancistrus
Sclerocactus polyancistrus | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Sclerocactus polyancistrus (Engelm. & J.M.Bigelow) Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Произход
САЩ (Невада, Калифорния).
Описание [1]
Стебло: Цилиндрично, 5-9 см. диаметър и 10-40 см. височина, светло-зелено до тъмно-зелено.
Ребра: 13-17, добре оформени, разделени на мамили.
Радиални бодли: 10-15, бели, с дължина до 2 см.
Централни бодли: 9-11, по-голямата част (4-6 от тях) завършват с кука, до 9 см. дълги, червено-кафяви (много рядко бели); останалите стърчат нагоре, сплескани, прави, бели.
Цветове: 6 см. диаметър, пурпурни.
Отглеждане
Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и умерено. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 15° C.
Размножаване: От семена, които се нуждаят от предварителна обработка преди посев.
Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновено се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно гният, затова се гледат качени на подложка.
Фотогалерия
Полеви номера
AM 1394, FH 70.3.0, FH 83.4, FH 87.5, GH 95/B17-6, GH 95/B19-5B, GL 319, JO 524, KJN 16, LZ 482, PP 1114, RP 133, RS 821, 1773, VS 223
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |