Sclerocactus intertextus

Sclerocactus intertextus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: intertextus
Научно наименование
Sclerocactus intertextus (Engelm.) N.P.Taylor
Синоними
Echinomastus intertextus Pediocactus intertextus Neolloydia intertexta Thelocactus intertextus Echinocactus intertextus Echinomastus dasyacanthus Thelocactus dasyacanthus Echinocactus intertextus var. dasyacanthus Neolloydia intertexta var. dasyacantha Pediocactus intertextus var. dasyacanthus
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

САЩ (Аризона, Ню Мексико, Тексас) и Мексико (Чихуахуа, Коахила, Сонора).

Описание

Стебло: Единично, сферично до ниско-цилиндрично, 4-8 см. диаметър, и 5-15 см. височина, тъмно-зелено.

Ребра: 11-13, разделени на мамили.

Радиални бодли: 13-25, с дължина 0.9-1.5 см, плътно преплетени помежду си, бледо-жълти до бледо-лилавеещи .

Централни бодли: 4, белезникави, като радиалните; най-долният стърчащ, много къс, 0.5-1.5 см; горните са завити към тялото, с дължина 1-4 см.

Цветове: 3 см. диаметър, бледо-розови или с цвят на сьомга.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно гният. Често се качват на бавно растящи подложки.

Полеви номера

LAU 1290, LZ 592, FH 1001.9, JM 157, JO 544, PP 774, RH 0108, RS 2021, SB 81, SB 357, SB 421, SB 725, SB 882, SB 1709, REP 1531, VCCB 452

Фотогалерия

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>