Sclerocactus glaucus
| Sclerocactus glaucus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Sclerocactus glaucus (K.Schum.) L.D.Benson | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
САЩ (Колорадо, Юта), на пустинни скалисти терени, по чакълести хълмове и склонове, засолени до тревисти места от 1300 до 2000 m надм. вис.[1]
- Съществува виждане, че S. brevispinus, S. glaucus и S. wetlandicus са три отделни вида.[2]
Описание [3]
Тяло: яйцевидно до сферично, 4 - 5 cm диаметър и 4 - 6 cm височина или е по-голямо. Светлозелено или често синкаво.
Ребра: ~ 12 (8 - 15) бр., добре изразени.
Радиални бодли: 6 – 8 бр., игловидни, с дължина до 2 cm. Беловати до кафяви.
Централни бодли: 1 – 3 бр., прави, извити или по-рядко с кука, с дължина до 2.5 cm. Светли до тъмнокафяви на цвят.
Цветове: 3 – 3.8 на 4 - 5 cm, магента на цвят. Близалцето им е изправено, с розов отенък.
Плодове: до 1.2 на 0.9 cm.
Отглеждане
Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии, като се внимава да не се наранят и поливат след известно време, щото лесно може да загният. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на застудявания до - 20° C.
Размножаване: от семена, които прорастват трудно. Оцеляемостта по-натам също им е ниска, затова често се присаждат.
Полеви номера
SB 1320, SB 1323, SB 1749, SB 141, RP 83 – 86, RP 175, RP171, RP 172, RP 126
Фотогалерия
Източници
- ↑ Butterworth, C. & Porter, J.M. 2013. Sclerocactus glaucus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T151845A567906. Downloaded on 27 August 2016.
- ↑ Porter, J.M., J. Cruse-Sanders, and R. Lauri. 2006. A preliminary A ssessment of Genetic Relationships among Sclerocactus brevispinus Heil & Porter, S. wetlandicus Hochstatter, and S. glaucus (K. Schum.) L. Benson. 15 pp.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
