Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus
Sclerocactus brevihamatus 3.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Sclerocactus
вид: brevihamatus
подвид: brevihamatus
Научно наименование
Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus
(Engelm.) D.R.Hunt
Синоними
  • Echinocactus brevihamatus
  • Ancistrocactus brevihamatus
  • Pediocactus brevihamatus
Видове
  • Sclerocactus brevihamatus
  • Sclerocactus uncinatus

Произход

Мексико /Коауила, Нуево Леон/ и Тексас, САЩ, на 300 – 1300 m надм. вис. Расте на чакълести или глинести, често варовикови почви, по открити места, покрити частично само с трева или редки дъбови или хвойнови храсти. Считат се за изключително редки в природата.

Описание [1]

Тялото е много подобно на това на Sclerocactus scheeri, но е по-едро:

Стебло: 7.5 – 10 cm;

Корени: нишковидни, или къс коничен реповиден, без да е стеснен откъм тялото;

Радиални бодли: по-малко, 7 – 14 бр..

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след шестата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: от семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновено се разболяват зимата. Често губят корените си. Малко излишна вода е достатъчна да изгният. Често се качват на бавно растящи подложки.

Полеви номера

SB317, SB376

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port

small|like}} <google1 style="2"></google1>