Sclerocactus polyancistrus
Sclerocactus polyancistrus | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Sclerocactus polyancistrus (Engelmann & Bigelow 1856) Britton & Rose 1922 | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Произход:
САЩ (Невада, Калифорния)
Описание[1]
Стебло: Цилиндрично, 5-9 см диаметър и 10-40 см височина, светло-зелено до тъмно-зелено
Ребра: 13-17, добре оформени, разделени на мамили
Радиални бодли: 10-15, бели, с дължина до 2 см
Централни бодли: 9-11, по-голямата част (4-6 от тях) завършват с кука, до 9 см дълги, червено-кафяви (много рядко бели); останалите стърчат нагоре, сплескани, прави, бели
Цветове: 6 см диаметър, пурпурни
Отглеждане:
Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и умерено. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 15° C.
Размножаване: От семена, които се нуждаят от предварителна обработка преди посев.
Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно гният, затова повечето кактусари ги гледат качени на подложка
Полеви номера:
AM 1394, FH 70.3.0, FH 83.4, FH 87.5, GH 95/B17-6, GH 95/B19-5B, GL 319, JO 524, KJN 16, LZ 482, PP 1114, RP 133, RS 821, 1773, VS 223
Източници
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |