Sclerocactus erectocentrus

Sclerocactus erectocentrus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: erectocentrus
Научно наименование
Sclerocactus erectocentrus (J.M. Coult.) N.P.Taylor
Синоними
Echinocactus erectocentrus Echinomastus erectocentrus Neolloydia erectocentra Pediocactus erectocentrus Echinomastus acunensis Echinomastus krausei
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

САЩ (Аризона) и Мексико (Сонора). Срещат се на пустинни скалисти терени, гранитени почви и сред храсталаци.

Описание

Тяло: единично, яйцевидно до късо цилиндрично, до 10 cm диаметър и 35 cm височина. Покрито е силно с бодли.

Ребра: 18 – 21 бр., рязко разделени на мамили.

Ареоли: през 8 – 19 mm.

Радиални бодли: 11 - 15, с дължина 1.2 – 2.5 cm. Беловати, прави, закръглени в сечение.

Централни бодли: 1 или 2 - 4, но в тоя случай горните 1 – 3 са като радиалните; най-долният е доста по-дълъг, с дължина 1.2 – 3.5 cm. Леко извити, жълтовати или тъмночервени с по-тъмен връх.

Цветове: късо фуниевидни, 4 - 5 x 3.8 - 5 cm, бледо- до оранжево-розови и по-рядко бели.

Плодове: зелени до кафяви, разпукващи се, 1 на 0.75 cm.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.

Размножаване: от семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.

Болести: страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно загниват.

Фотогалерия

• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>