Sclerocactus mesae-verdae
| Sclerocactus mesae-verdae | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Sclerocactus mesae-verdae (Boissev. & C. Davidson) | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход:
САЩ - крайната югозападна част на Колорадо - окръг Монтецума между Кортез и Меса Верде, където е типовата популация, и северозападно Ню Мексико - окръг Сан Хуан в района на Шипрок, на 1 500 ÷ 1 700 m н.в. Расте върху глинести почви по върховете на хълмове, тераси и по склонове върху голи терени с растителна покривка обикновено под 15 %.
Описание
Открит през 1940 г. от Charles H. Boissevain и описан като Coloradoa mesae-verdae Boissevain & Davidson. Със статут на признат вид е според IOS[1].
Стебло: Най-често единично, понякога разклонено в основата, средно 6 cm диаметър и 8 cm височина, сиво-зелено.
Ребра: 13 ÷ 17, леко спирално завити, със слабо изразен туберкулен релеф.
Централни бодли: 0 ÷ 1, до 1,1 cm, шилести, прави или с кука, сиви с по-тъмен връх.
Радиални бодли: 8 ÷ 10, с дължина около 1 cm, бледи.
Цветове: Не отварящи се напълно, 3,5 cm диаметър и 3,5 cm височина, външните листчета виолетово-кафяви, вътрешните - кремави до жълти, близалцето е зелено.
Плодове: Късо-цилиндрични до 8 ÷ 10 mm височина, зелени в началото, кафеникави при узряване, неразпукващи се.
Семена: Черни големи, 2,5 ÷ 3 mm дължина, 3 ÷ 4 mm широчина.
Отглеждане:
Грижи: Вид, срещащ се в Големия Басейн на САЩ, приспособен към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват в късната зима. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
