Sclerocactus mesae-verdae
| Sclerocactus mesae-verdae | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Sclerocactus mesae-verdae (Boissev. & C. Davidson) | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Синоними
- Coloradoa mesae-verdae
- Ferocactus mesae-verdae
- Pediocactus mesae-verdae
Произход:
САЩ (крайната югозападна част на Колорадо и северозападно Ню Мексико)
Описание
Описан през 1940 г. от Boissevain & Davidson като Coloradoa mesae-verdae и със статут на признат вид според IOS[1]. Стебло: Най-често единично, средно 6 cm диаметър и 8 cm височина, сиво-зелено.
Ребра: 13 ÷ 17, леко спирално завити, със слабо изразен туберкулен релеф.
Централни бодли: 0 ÷ 1, до 1,1 cm, шилести, прави или с кука, сиви с по-тъмен връх.
Радиални бодли: 8 ÷ 10, с дължина около 1 cm, бледи.
Цветове: 3,5 cm диаметър и 3,5 cm височина, външните листчета виолетово-кафяваи, вътрешните - кремави до жълти, близалцето е зелено. .
Отглеждане:
Грижи: Вид, срещащ се в Големия Басейн на САЩ, приспособен към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват в късната зима. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.
Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.225, v.2 p.341
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
