Разлика между версии на „Sclerocactus mesae-verdae“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(Допълнителни източници и уточнения)
Ред 50: Ред 50:
 
:* [[Sclerocactus wrightiae]]
 
:* [[Sclerocactus wrightiae]]
 
}}
 
}}
 +
== Транскрипция на български ==
 +
'''''<big>Склерока̀ктус месе-вѐрде</big>'''''
  
== Произход: ==
+
== Произход ==
  
САЩ - крайната югозападна част на Колорадо - окръг Монтецума между Кортез и Меса Верде, където е типовата популация, и северозападно Ню Мексико - окръг Сан Хуан в района на Шипрок, на 1 500 ÷ 1 700 m н.в. Расте върху глинести почви по върховете на хълмове, тераси и по склонове върху голи терени с растителна покривка обикновено под 15 %.
+
САЩ - крайната югозападна част на Колорадо - окръг Монтецума между Кортез и Меса Верде, където е типовата популация, и северозападно Ню Мексико - окръг Сан Хуан в района на Шипрок, на 1 500 ÷ 1 700 m н.в.<ref>Biodiversity occurrence data http://data.gbif.org/occurrences/search.htm?c&#91;0&#93;.s=0&c&#91;0&#93;.p=0&c&#91;0&#93;.o=Sclerocactus+mesae-verdae (извлечено чрез GBIF Data Portal, data.gbif.org, 14.04.2014)</ref> Расте върху глинести почви по върховете на хълмове, тераси и по склонове върху голи терени с растителна покривка обикновено под 15 %.<ref>PDF, Navajo National Heritage Program, Endangered Species www.nndfw.org/nnhp/Plants/scmeve.pdf‎ (извлечено 14.04.2014)</ref>
  
== Описание <ref>Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346</ref>==  
+
== Описание ==
Открит през 1940 г. от [[Charles Hercules Boissevain]] и описан като Coloradoa mesae-verdae [[Boissev.]] & [[Davidson]]. Със статут на признат вид е според [[IOS]].
+
 
 +
Открит през 1940 г. от [[Charles Hercules Boissevain]] и описан като Coloradoa mesae-verdae [[Boissev.]] & [[Davidson]]. Със статут на признат вид<ref>Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346</ref> е според [[IOS]].
  
 
'''Стебло''': Най-често единично, понякога разклонено в основата, средно 6 cm диаметър и 8 cm височина, сиво-зелено.
 
'''Стебло''': Най-често единично, понякога разклонено в основата, средно 6 cm диаметър и 8 cm височина, сиво-зелено.
Ред 72: Ред 75:
 
'''Семена''': Черни големи, 2,5 ÷ 3 mm дължина, 3 ÷ 4 mm широчина.
 
'''Семена''': Черни големи, 2,5 ÷ 3 mm дължина, 3 ÷ 4 mm широчина.
  
== Отглеждане: ==
+
== Отглеждане ==
  
 
'''Грижи''': Вид, срещащ се в Големия Басейн на САЩ, приспособен към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват в късната зима.  
 
'''Грижи''': Вид, срещащ се в Големия Басейн на САЩ, приспособен към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват в късната зима.  
Ред 80: Ред 83:
 
'''Размножаване''': Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
 
'''Размножаване''': Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.
  
==Синоними==
+
== Допълнителна информация ==
* Coloradoa mesae-verdae
+
 
* Ferocactus mesae-verdae
+
Расте върху алкални почви с високо съдържание на гипс и селенит.<ref>New Mexico Rare Plants http://nmrareplants.unm.edu/rarelist_single.php?SpeciesID=163 (извлечено 14.04.2014)</ref><ref>Encyclopedia of Life http://eol.org/pages/589624/details (извлечено 14.04.2014)</ref>
* Pediocactus mesae-verdae
 
  
 
== Фотогалерия ==
 
== Фотогалерия ==

Версия от 00:44, 15 април 2014

Sclerocactus mesae-verdae
Sclerocactus mesae-verdae 6.jpeg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Sclerocactus
вид: mesae-verdae
Научно наименование
Sclerocactus mesae-verdae
(Boissev. & C.Davidson) L.D.Benson
Синоними
  • Coloradoa mesae-verdae
  • Ferocactus mesae-verdae
  • Pediocactus mesae-verdae
Видове

Транскрипция на български

Склерока̀ктус месе-вѐрде

Произход

САЩ - крайната югозападна част на Колорадо - окръг Монтецума между Кортез и Меса Верде, където е типовата популация, и северозападно Ню Мексико - окръг Сан Хуан в района на Шипрок, на 1 500 ÷ 1 700 m н.в.[1] Расте върху глинести почви по върховете на хълмове, тераси и по склонове върху голи терени с растителна покривка обикновено под 15 %.[2]

Описание

Открит през 1940 г. от Charles Hercules Boissevain и описан като Coloradoa mesae-verdae Boissev. & Davidson. Със статут на признат вид[3] е според IOS.

Стебло: Най-често единично, понякога разклонено в основата, средно 6 cm диаметър и 8 cm височина, сиво-зелено.

Ребра: 13 ÷ 17, леко спирално завити, със слабо изразен туберкулен релеф.

Централни бодли: 0 ÷ 1, до 1,1 cm, шилести, прави или с кука, сиви с по-тъмен връх.

Радиални бодли: 8 ÷ 10, с дължина около 1 cm, бледи.

Цветове: Не отварящи се напълно, 3,5 cm диаметър и 3,5 cm височина, външните цветни листчета виолетово-кафяви, вътрешните - кремави до жълти, близалцето е зелено.

Плодове: Късо-цилиндрични до 8 ÷ 10 mm височина, зелени в началото, кафеникави при узряване, неразпукващи се.

Семена: Черни големи, 2,5 ÷ 3 mm дължина, 3 ÷ 4 mm широчина.

Отглеждане

Грижи: Вид, срещащ се в Големия Басейн на САЩ, приспособен към 2 периода на растеж (начало - късното лято и късната зима) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват в късната зима. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.

Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.

Допълнителна информация

Расте върху алкални почви с високо съдържание на гипс и селенит.[4][5]

Фотогалерия

Източници

  1. Biodiversity occurrence data http://data.gbif.org/occurrences/search.htm?c%5B0%5D.s=0&c%5B0%5D.p=0&c%5B0%5D.o=Sclerocactus+mesae-verdae (извлечено чрез GBIF Data Portal, data.gbif.org, 14.04.2014)
  2. PDF, Navajo National Heritage Program, Endangered Species www.nndfw.org/nnhp/Plants/scmeve.pdf‎ (извлечено 14.04.2014)
  3. Hunt D.R., 2006. The New Cactus Lexicon, DH Books, Milborne Port, v.1 p.260, v.2 p.346
  4. New Mexico Rare Plants http://nmrareplants.unm.edu/rarelist_single.php?SpeciesID=163 (извлечено 14.04.2014)
  5. Encyclopedia of Life http://eol.org/pages/589624/details (извлечено 14.04.2014)

small|like}} <google1 style="2"></google1>