За техниката на M&J - Харесва ми засипването, но не много дълбоко, семената да са наравно със повърхността, иначе ще се налага да бъркаме под найлона за да ги спасяваме и заравяме, ако корена им остане отвън случайно, а това води да замърсявания.
- Субстрата би могъл да е по-прост, с (3) - 4 компонента някъде максимум, мисля аз;
...
Засипването е от голяма важност, както и материала с който засипваме. Преди месец-два насяхме една дузина чашки, като семената ги засипахме с едър кварцов пясък. Резилтатите бяха невероятни!
При еднакви условия, от еднакви семена (от чехите), които вече имахме засяти и поникнали и то с доста добър %.. и сега, ВНИМАНИЕ! Нито едно семенце не успя да поникне за повече от 2 седмици!
Дори и след последвалото "разравяне" нямахме успех.
Още в началото когато започнахме да сеем в тез чашки за екскременти засипвахме семената с фин прашец вермикулит. Но, "склеро-педио-хоризонтите" никнеха в голям % с дупето нагоре и се налагаше игра с клечки за зъби за да ги върнем в нормална позиция. Влагата която се задържа първите няколко дни във вермикулита се оказа много важна за първоначалното покълване, но ако не реагираш бързо и да насочиш коренчетата надолу семеначето загива. За това трябваше да направим засипката хем влажна, хем по-твърда. Забелязах, че като се опръска вермикулито-сепиолитовата смеска протича някаква химична реакция която кара неслепващия уж сепиолит да слепне с вермикулитовия прах. Образува се една трърда корица отгоре, но влажна от вътре. При последните серии засяти семена от "склеро-педи" резултата беше повече от доволен. Дори тази есен не съм търсил клечки за зъби.
Разбира се, че субстрата може да е по-опростен, но аз търсех точно определени качества и за това се поувлякохме със съставките. Първоначалната ни смеска беше като компоненти същата, но с малки и същевременно много важни разлики. Ето и първичната рецепта: 2ч. кот.тоалетна сепиолит) le chaт,, 2ч. вермикулит, 1ч. пясък, 1ч. АquaBasis plus, кислородна вода.
В този субстрат "поникнахме" бая семки, но самия субстрат беше сбит, разпадаше се и задържаше много влага. Затова на мястото на пясъка сложихме ситен зеолит и добавихме една половинка бентонитова котешка тоалетна. Както всички знаят бентонитя като засъхне става на "кирпич"
Но в компанията на останалите съставки той до някъде успява да покаже качествата си.
След заливането на субстрата с кислородна вода и тук започва химична реакция, при която се отделят мехурчета газ, най-вероятно кислород. В опита си да излезат на повърхността се наблюдава едно кабърдисване на субстрата, той увеличава обема си с до 1/3
Така, че се получава една доста пропусклива и рехава маса, която остава продължително време влажна без да е мокра.
30 минути след заливането с кислиродна вода субстрата е готов да поеме семките.
Вече можете да обърнете чашката с гърлото надолу - без да се излее или разсипе. За това допринесе добавянето на бентонитовата котешка тоалетна.
Интересното на тази смеска е като я оставим на открито.. досещате се, тя изсъхва много бързо и остава в същия си обем, шуплеста НО лесно разпадаща се.
Лесно се изважда от контейнера като дойде време за пресаждане. Пикирането мисля да го избегнем.
Едно докосване с пръст и се разпада. Без голяма опасност да се наранят коренчетата на бебоците и да загният
Тема: Експериментални техники и субстрати за сеене на семена от кактуси (Прочетена 77512 пъти)