Pterocactus reticulatus
| Pterocactus reticulatus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pterocactus reticulatus R.Kiesling | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Расте в Аржентина: Сан Хуан и Мендоса, на височина от 1500 до 3000 m в планински пустинни места и след редки храсталаци.
Описание [1]
Тяло: типично достигащо 6 см. височина, ок. 15 см. широко, разклонено на нивото на земята.
Корен: удебелен, грудковиден, ок. 20 см. дълъг на 8 см. ширина.
Стеблени сегменти: изправени или полегнали, крушевидно-удължени или сферичини, явно туберкулатни, сиво-червеникави, кафяви или масленозелени, 2 - 3 см на дължина (а в култура и доста повече) и 1 - 2 см в диаметър. Евентуално много от тях се отделят през есента и зимата, вкоренявайки се лесно на нови места.
Глохидии: малко, незабележими.
Централни бодли: 0 - 1 бр., прави, до 2 см.
Радиални бодли: ок. 6 бр., до 5 мм., пектинатни, беловати до кафяви.
Цветове: перлено бяло-розови, появяват се на върха на стеблата, ок. 4 см в диаметър. Близалцето е виненочервено, с 5 - 9 дяла. Дневноцъфтящи през ранното лято.
Плодове: сухи при узряване, сферични, 2 - 2.5 см. широки, с плитка вдлъбнатина. Разцепват се напречно в горния край.
Семена: ок. 10 мм. диаметър (4 мм. без крилото), 1 - 2 мм. дебели.
Отглеждане
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, на сянка приемат атипична форма. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимния период най-добре е да се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания от -10°C или повече.
Размножаване: от семена, също и от резници. Резниците се захващат лесно, но месестите корени се образуват след няколко години.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
