Pterocactus reticulatus

Pterocactus reticulatus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Opuntioideae триб: Pterocacteae род: Pterocactus вид: reticulatus
Научно наименование
Pterocactus reticulatus R.Kiesling
Видове
Pterocactus araucanus Pterocactus australis Pterocactus fischeri Pterocactus gonjianii Pterocactus hickenii Pterocactus megliolii Pterocactus reticulatus Pterocactus tuberosus Pterocactus valentinii

Произход

Расте в Аржентина: Сан Хуан и Мендоса, на височина от 1500 до 3000 m в планински пустинни места и след редки храсталаци.

Описание

Тяло: типично достигащо 6 см. височина, ок. 15 см. широко, разклонено на нивото на земята.

Корен: удебелен, грудковиден, ок. 20 см. дълъг на 8 см. ширина.

Стеблени сегменти: изправени или полегнали, крушевидно-удължени или сферичини, явно туберкулатни, сиво-червеникави, кафяви или масленозелени, 2 - 3 см на дължина (а в култура и доста повече) и 1 - 2 см в диаметър. Евентуално много от тях се отделят през есента и зимата, вкоренявайки се лесно на нови места.

Глохидии: малко, незабележими.

Централни бодли: 0 - 1 бр., прави, до 2 см.

Радиални бодли: ок. 6 бр., до 5 мм., пектинатни, беловати до кафяви.

Цветове: перлено бяло-розови, появяват се на върха на стеблата, ок. 4 см в диаметър. Близалцето е виненочервено, с 5 - 9 дяла. Дневноцъфтящи през ранното лято.

Плодове: сухи при узряване, сферични, 2 - 2.5 см. широки, с плитка вдлъбнатина. Разцепват се напречно в горния край.

Семена: ок. 10 мм. диаметър (4 мм. без крилото), 1 - 2 мм. дебели.

Отглеждане

Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, на сянка приемат атипична форма. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимния период най-добре е да се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания от -10°C или повече.
Размножаване: от семена, също и от резници. Резниците се захващат лесно, но месестите корени се образуват след няколко години.

Фотогалерия

• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>