Pterocactus megliolii
| Pterocactus megliolii | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pterocactus megliolii R.Kiesling | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Рразпространен е в Аржентина: Мендоса, Ла Риоха и Сан Хуан, на височина от 500 до 2000 m в планински пустинни места и редки храсталаци. [1]
Описание [2]
Тяло: типично достигащо 5 см. височина, ок. 10 см. широко, разклонено на нивото на земята.
Корен: удебелен, грудковиден, ок. 15 на 5 - 8 см., понякога е по-голям.
Стъблени сегменти: изправени или полегнали, цилиндрични или сферичини, бодливи, зеленикаво-кафяви, 5 - 10 см на дължина и 1 см в диаметър. Евентуално много от тях се отделят през есента и зимата, вкоренявайки се лесно на нови места.
Ареоли: малки, пухести.
Глохидии: малко или липсват.
Централни бодли: (0) 4 - 5 бр., тънки, прави, четинковидни, тъмнокафяви.
Радиални бодли: 10 - 20 бр., до 2 мм.
Цветове: кафяви отвън, жълти до кремави отвътре, появяват се на върха на стеблата, ок. 3 см в диаметър. Близалцето - виненочервено. Дневноцъфтящи през лятото.
Плодове: сухи, малко по-дебели от стеблата. Разцепват се напречно в горния край.
Семена: ок. 10 мм. диаметър (4 мм. без крилото), 1 мм. дебели с голямо и правилно крило.
Отглеждане
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, на сянка приемат атипична форма. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимния период най-добре е да се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -10°C.
Размножаване: от семена, чрез присаждане, също и от резници. Резниците се захващат лесно, но месестите корени се образуват след 1 - 2 години.
Фотогалерия
Присадени семеначета. Всички се накланят на запад.
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
