Pterocactus australis
| Pterocactus australis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pterocactus australis (F.A.C.Weber) Backeb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход [1]
Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра, по песъчливи места. Името му също произхожда от крайно южното му срещане на континента, вероятно достигащо до Магелановия пролив.
Описание [2] [3]
Геофитен кактус с големи грудкови корени под земята, достигащи 8 см. (дължина) на 3 см. размери. Ширината на надземната част достига до 15 см.
Стъблени сегменти: най-отгоре на тялото и израстват едни от други, топчести или крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. Евентуално изсъхват и падат през зимата.
Глохидии: дребни, незабележими.
Централни бодли: 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, гъвкави, черни до беловати или кафяви.
Радиални бодли: 10 - 15, 3 - 4 мм., бели.
Цветове: жълти, и частично розово-кафяви (до изцяло розови при някои варианти), появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. Дневноцъфтящи през лятото.
Плодове: сферични, ок. 2 - 3 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. Разпукват се напречно при върха.
Семена: дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило.
Отглеждане
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C.
Размножаване: от семена, също лесно и от резници. Семената покълват при 15 - 21°C.
Синоним
- Opuntia australis
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
