Разлика между версии на „Pachycereus grandis“
(→Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.) |
(→Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.) |
||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
'''Основно стебло:''' дебело до 1 m. | '''Основно стебло:''' дебело до 1 m. | ||
| − | '''Ребра:''' 9 - 11 бр | + | '''Ребра:''' 9 - 11 бр. |
| − | '''Ареоли:''' дискретни. | + | '''Ареоли:''' дискретни, цъфтящите са добре раздалечени. |
| − | '''Централни бодли''': 3 бр., долният е най-дълъг, до 6 cm. | + | '''Централни бодли''': сивобели, 3 бр., долният е най-дълъг, до 6 cm. |
| − | '''Радиални бодли:''' 9 - 10 бр., къси. | + | '''Радиални бодли:''' 9 - 10 бр., къси и плоски. |
| − | '''Цветове:''' около 4 cm. | + | '''Цветове:''' около 4 cm, с бял периант, отвън с люспи и читини. |
'''Плодове:''' като при [[Pachycereus pecten-aboriginum]]. | '''Плодове:''' като при [[Pachycereus pecten-aboriginum]]. | ||
Текуща версия към 19:15, 31 януари 2021
| Pachycereus grandis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pachycereus grandis Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Мексико – Мексико, Морелос, Пуебла и Оахака. Обитава субтропически гори между 900 и 1500 m. Определя се като уязвим вид. [1]
Описание [2]
Тяло: дървовидно, много прилича на Pachycereus pecten-aboriginum и Pachycereus pringlei, но е по-стеснено към върха.
Основно стебло: дебело до 1 m.
Ребра: 9 - 11 бр.
Ареоли: дискретни, цъфтящите са добре раздалечени.
Централни бодли: сивобели, 3 бр., долният е най-дълъг, до 6 cm.
Радиални бодли: 9 - 10 бр., къси и плоски.
Цветове: около 4 cm, с бял периант, отвън с люспи и читини.
Плодове: като при Pachycereus pecten-aboriginum.
Отглеждане
Топлолюбиво растение. През лятото е най-добре да се отглеждан на открито, където температурата достига до над 30°C. Подгответе добър дренаж и използвайте предимно минерален пропусклив субстрат, който ще позволи на корените да дишат. Те предпочитат само кратка почивка през зимата и трябва да се пазят почти напълно сухи през студените месеци. Ако почвата остане суха прекалено дълго, може да последва загуба на корените, но до това може да се стигне и ако растението е било влажно и студено. От март нататък то ще започне да расте и поливането трябва да се увеличава постепенно до късно през май, когато растението трябва да е достигнало оптимален растеж. Поливайте често през лятото, важното е съдът на растението да може да се отцежда. От края на септември поливането да се намали, за да може растението да премине в полу-латентност/зимен сън. Ако се държи на много тъмно кактусът може да залинее, склонен към гниене. Възрастните индивиди издържат до -5°C за кратък период, но най-добре да се поддържа при температури над 0° C.
Размножаване: чрез семена или вкореняване на резници.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Arias, S. & Terrazas, T. 2017. Pachycereus grandis (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T152752A121608381. https://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2017-3.RLTS.T152752A121608381.en. Downloaded on 30 January 2021.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
