Pachycereus pringlei

Pachycereus pringlei
Класификация
Научно наименование
	Pachycereus pringlei; (S.Watson) Britton & Rose
Синоними
	Cereus pringlei ; Pachycereus calvus;
Видове
	Pachycereus fulviceps; Pachycereus gatesii; Pachycereus gaumeri; Pachycereus grandis; Pachycereus hollianus; Pachycereus lepidanthus; Pachycereus marginatus; Pachycereus militaris; Pachycereus pecten-aboriginum; Pachycereus pringlei; Pachycereus schottii; Pachycereus tepamo; Pachycereus weberi;

Произход

Мексико – Баха Калифорния Норд и Сур, Сонора. Среща се по крайбрежието на континента (до 75 km навътре), както и по целия полуостров, освен върховете на планините. Често расте на голи скали и е способен да усвоява азот с помощта на симбиотични бактерии.

Описание ^[1]

Тяло: дървовидно, до 15 m високо. Стеблото в основата е до 1 m дебело.

Клони: малко или повече, прави, 25 - 50 cm дебели, синкавозелени.

Ребра: 11 – 15 ( - 17) бр.

Ареоли: отначало са на 1 – 2 cm отстоящи, дискретни и ободлени, а после стават допиращи се, почти без бодли и съединени от пухеста бразда .

Бодли: до 20 или повече бр., на младите растения, 1 – 3 cm, централните и по-дълги, яки.

Цветове: тръбовидни, 6 – 8 cm., с обилен пух по осите на люспите им отвънка. Перианта е бял. Опрашва се от насекоми и прилепи.

Плод: 5 - 7 cm диаметър, с кафяв пух и четини, скоро изсъхващ.

Отглеждане

Топлолюбиво растение. През лятото е най-добре да се отглеждан на открито, където температурата достига до над 30°C. Подгответе добър дренаж и използвайте предимно минерален пропусклив субстрат, който ще позволи на корените да дишат. Те предпочитат само кратка почивка през зимата и трябва да се пазят почти напълно сухи през студените месеци. Ако почвата остане суха прекалено дълго, може да последва загуба на корените, но до това може да се стигне и ако растението е било влажно и студено. От март нататък то ще започне да расте и поливането трябва да се увеличава постепенно до късно през май, когато растението трябва да е достигнало оптимален растеж. Поливайте по-често през лятото, важното е съдът на растението да може да се отцежда. От края на септември поливането да се намали, за да може растението да премине в полу-латентност/зимен сън. Ако се държи на много тъмно кактусът може да залинее, склонен към гниене. Възрастните индивиди издържат до -5°C за кратък период, но най-добре да се поддържа при температури над 0° C.

Размножаване: чрез семена или вкореняване на резници.