Pachycereus hollianus
| Pachycereus hollianus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pachycereus hollianus (F.A.C.Weber) Buxb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Мексико – Пуебла и Оахака. Обитава пустинни храсталаци и тропически листопадни гори от 1500 до 1800 m надм. вис. Има стабилна численост, бързо колонизира хабитати и добре толерира човешката дейност.[1]
Описание [2]
Тяло: едър храст, 4 до 5 m висок, разклонен предимно от основата си.
Стебла: 4 – 6 cm диаметър, тъмно сивозелени.
Ребра: 8 – 14 бр.
Ареоли: през 1 – 3 cm.
Централни бодли: 3 - 5 бр., дълги 3 – 5 ( - 10) cm, сплескани в сечение. Онтачало са червенокафяви, после – сиви или почти черни.
Радиални бодли: 12 – 14, не еднакви, 1 до 3.4 cm дълги.
Цветове: дневни, широко тръбообразно-фуниевисни, 7 – 10 на 3 – 3.5 cm, появяват се при върха. Цветните ареолки са с пух, дълги власинки и четинки, люспите на тръбичката и завърза са кафяви. Перианта е бял отвътре и кафявозелен отвънка.
Плод: яйцевиден, 6 - 8 cm, кафявочервен, с бодли и бели власинки, опадащ се при узряване; месото му е тъмночервено.
Отглеждане
Топлолюбиво и сравнително бързонарастващо растение. В родината му се култивира за огради. През лятото е най-добре да се отглеждан на открито, където температурата достига до над 30°C. Подгответе добър дренаж и използвайте предимно минерален пропусклив субстрат, който ще позволи на корените да дишат. Те предпочитат само кратка почивка през зимата и трябва да се пазят почти напълно сухи през студените месеци. Ако почвата остане суха прекалено дълго, може да последва загуба на корените, но до това може да се стигне и ако растението е било влажно и студено. От март нататък то ще започне да расте и поливането трябва да се увеличава постепенно до късно през май, когато растението трябва да е достигнало оптимален растеж. Поливайте често през лятото, важното е съдът на растението да може да се отцежда. През горещо време може да се наложи да поливате растението по-често, за да продължи активно да се развива. Нуждае се от пряка слънчева светлина, като се избягват най-силните летни лъчи. Ако се държи на много тъмно кактусът може да залинее, склонен към гниене. Възрастните индивиди издържат до -5°C за кратък период, но най-добре да се поддържа над 0° C.
Размножаване: чрез семена или вкореняване на резници.
Синоними
- Lemaireocereus hollianus
- Cereus hollianus
