Pachycereus marginatus
| Pachycereus marginatus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pachycereus marginatus (DC.) Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Мексико – широкосрещан от Гуанахуато и Идалго до Оахака. Расте на височини от 1050 до 2200 m надм. ниво. Естествено обитава листопадни гори и сухи храсталаци, но също е интродуциран в редица мексикански щати.[1]
Описание [2]
Тяло: храстовидно, слабо разклонено в основата, 3 – 5 (- 7) m високо.
Стебла: прави, 8 – 15 (- 20) cm дебели, синкавозелени.
Ребра: 4 – 7 бр.
Ареоли: близко стоящи или сляти в една линия.
Централни бодли: 1 - 2 бр., 10 – 15 mm.
Радиални бодли: ок. 7, обикновено само 2 – 4 mm дълги.
Цветове: тръбовидни, 3 – 5 на 3 cm., разположени по 1 – 2 на ареола, а цъфтящите ареоли са с по-обилни бодли или четинки. Перианта е розов или зелено-бял. Цветните ареолки са пухески и понякога с дребни бодли.
Плод: сферичен, 4 cm диаметър, червен, с жълти щрихи.
- Доста култивиран вид за живи огради. Различните форми северно и южно от Сиера Волканика Трансверсал се различават по цвета на цветовете и други признаци вероятно и може би ще се признаят за подвидове.
Отглеждане
Топлолюбиво растение. През лятото е най-добре да се отглеждан на открито, където температурата достига до над 30°C. Подгответе добър дренаж и използвайте предимно минерален пропусклив субстрат, който ще позволи на корените да дишат. Те предпочитат само кратка почивка през зимата и трябва да се пазят почти напълно сухи през студените месеци. Ако почвата остане суха прекалено дълго, може да последва загуба на корените, но до това може да се стигне и ако растението е било влажно и студено. От март нататък то ще започне да расте и поливането трябва да се увеличава постепенно до късно през май, когато растението трябва да е достигнало оптимален растеж. Поливайте често през лятото, важното е съдът на растението да може да се отцежда. От края на септември поливането да се намали, за да може растението да премине в полу-латентност/зимен сън. Ако се държи на много тъмно кактусът може да залинее, склонен към гниене. Възрастните индивиди издържат до -5°C за кратък период, но най-добре да се поддържа при температури над 0° C.
Размножаване: чрез семена или вкореняване на резници.
Синоними
- Cereus marginatus
- Marginatocereus marginatus
- Stenocereus marginatus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Sánchez , E., Guadalupe Martínez, J. & Bárcenas Luna, R. 2013. Pachycereus marginatus. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152934A696828. . Downloaded on 10 April 2016.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
