Разлика между версии на „Pterocactus australis“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(Произход)
(~грешки от Лексикона)
 
(Не са показани 2 междинни версии от същия потребител)
Ред 15: Ред 15:
 
|binomial_authority = ([[F.A.C.Weber]]) [[Backeb.]]
 
|binomial_authority = ([[F.A.C.Weber]]) [[Backeb.]]
 
|synonyms = * Opuntia australis
 
|synonyms = * Opuntia australis
* Pterocactus decipiens
 
 
|subdivision_ranks= Видове
 
|subdivision_ranks= Видове
 
|subdivision =
 
|subdivision =
Ред 30: Ред 29:
  
 
== Произход <ref>Kiesling, R. 2013. Pterocactus australis. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.3. <www.iucnredlist.org>. </ref>==
 
== Произход <ref>Kiesling, R. 2013. Pterocactus australis. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.3. <www.iucnredlist.org>. </ref>==
Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра.
+
Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра, по песъчливи места. Името му също произхожда от крайно южното му срещане на континента, вероятно достигащо до Магелановия пролив.
  
 
== Описание <ref>Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.</ref> <ref>Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Portland, Oregon: Timber Press.</ref>==
 
== Описание <ref>Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.</ref> <ref>Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Portland, Oregon: Timber Press.</ref>==
  
Геофитен кактус с големи грудкови '''корени''' под земята.
+
Геофитен кактус с големи грудкови '''корени''' под земята, достигащи 8 см. (дължина) на 3 см. размери. Ширината на надземната част достига до 15 см.
  
'''Стъблени сегменти''': най-отгоре на тялото и израстват едни от други, крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър.
+
'''Стъблени сегменти''': най-отгоре на тялото и израстват едни от други, топчести или крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. Евентуално изсъхват и падат през зимата.
  
 
'''Глохидии''': дребни, незабележими.
 
'''Глохидии''': дребни, незабележими.
  
'''Централни бодли''': 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, черни до беловати или кафяви.
+
'''Централни бодли''': 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, гъвкави, черни до беловати или кафяви.
  
 
'''Радиални бодли''': 10 - 15, 3 - 4 мм., бели.
 
'''Радиални бодли''': 10 - 15, 3 - 4 мм., бели.
  
'''Цветове''': жълти, и частично розово-кафяви, появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли.
+
'''Цветове''': жълти, и частично розово-кафяви (до изцяло розови при някои варианти), появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. Дневноцъфтящи през лятото.
  
'''Плодове''': сферични, ок. 2 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване.
+
'''Плодове''': сферични, ок. 2 - 3 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. Разпукват се напречно при върха.
  
'''Семена''': дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило.  
+
'''Семена''': дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило.
  
 
== Отглеждане ==  
 
== Отглеждане ==  
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C.
+
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C.
 
<br />
 
<br />
'''Размножаване''': от семена и резници. Семената покълват при 15 - 21°C.
+
'''Размножаване''': от семена, също лесно и от резници. Семената покълват при 15 - 21°C.
  
== Синоними ==
+
== Синоним ==
 
* Opuntia australis
 
* Opuntia australis
* Pterocactus decipiens
 
  
 
== Фотогалерия ==
 
== Фотогалерия ==

Текуща версия към 01:56, 5 януари 2015

Pterocactus australis
Pterocactus australis 15975.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Opuntioideae
триб: Pterocacteae
род: Pterocactus
вид: australis
Научно наименование
Pterocactus australis
(F.A.C.Weber) Backeb.
Синоними
  • Opuntia australis
Видове

Произход [1]

Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра, по песъчливи места. Името му също произхожда от крайно южното му срещане на континента, вероятно достигащо до Магелановия пролив.

Описание [2] [3]

Геофитен кактус с големи грудкови корени под земята, достигащи 8 см. (дължина) на 3 см. размери. Ширината на надземната част достига до 15 см.

Стъблени сегменти: най-отгоре на тялото и израстват едни от други, топчести или крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. Евентуално изсъхват и падат през зимата.

Глохидии: дребни, незабележими.

Централни бодли: 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, гъвкави, черни до беловати или кафяви.

Радиални бодли: 10 - 15, 3 - 4 мм., бели.

Цветове: жълти, и частично розово-кафяви (до изцяло розови при някои варианти), появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. Дневноцъфтящи през лятото.

Плодове: сферични, ок. 2 - 3 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. Разпукват се напречно при върха.

Семена: дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило.

Отглеждане

Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C.
Размножаване: от семена, също лесно и от резници. Семената покълват при 15 - 21°C.

Синоним

  • Opuntia australis

Фотогалерия

Източници

  1. Kiesling, R. 2013. Pterocactus australis. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.3. <www.iucnredlist.org>.
  2. Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
  3. Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Portland, Oregon: Timber Press.

small|like}} <google1 style="2"></google1>