Разлика между версии на „Pterocactus australis“
(→Произход) |
(~грешки от Лексикона) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
|binomial_authority = ([[F.A.C.Weber]]) [[Backeb.]] | |binomial_authority = ([[F.A.C.Weber]]) [[Backeb.]] | ||
|synonyms = * Opuntia australis | |synonyms = * Opuntia australis | ||
| − | |||
|subdivision_ranks= Видове | |subdivision_ranks= Видове | ||
|subdivision = | |subdivision = | ||
| Ред 30: | Ред 29: | ||
== Произход <ref>Kiesling, R. 2013. Pterocactus australis. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.3. <www.iucnredlist.org>. </ref>== | == Произход <ref>Kiesling, R. 2013. Pterocactus australis. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.3. <www.iucnredlist.org>. </ref>== | ||
| − | Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра. | + | Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра, по песъчливи места. Името му също произхожда от крайно южното му срещане на континента, вероятно достигащо до Магелановия пролив. |
== Описание <ref>Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.</ref> <ref>Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Portland, Oregon: Timber Press.</ref>== | == Описание <ref>Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.</ref> <ref>Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Portland, Oregon: Timber Press.</ref>== | ||
| − | Геофитен кактус с големи грудкови '''корени''' под земята. | + | Геофитен кактус с големи грудкови '''корени''' под земята, достигащи 8 см. (дължина) на 3 см. размери. Ширината на надземната част достига до 15 см. |
| − | '''Стъблени сегменти''': най-отгоре на тялото и израстват едни от други, крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. | + | '''Стъблени сегменти''': най-отгоре на тялото и израстват едни от други, топчести или крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. Евентуално изсъхват и падат през зимата. |
'''Глохидии''': дребни, незабележими. | '''Глохидии''': дребни, незабележими. | ||
| − | '''Централни бодли''': 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, черни до беловати или кафяви. | + | '''Централни бодли''': 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, гъвкави, черни до беловати или кафяви. |
'''Радиални бодли''': 10 - 15, 3 - 4 мм., бели. | '''Радиални бодли''': 10 - 15, 3 - 4 мм., бели. | ||
| − | '''Цветове''': жълти, и частично розово-кафяви, появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. | + | '''Цветове''': жълти, и частично розово-кафяви (до изцяло розови при някои варианти), появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. Дневноцъфтящи през лятото. |
| − | '''Плодове''': сферични, ок. 2 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. | + | '''Плодове''': сферични, ок. 2 - 3 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. Разпукват се напречно при върха. |
| − | '''Семена''': дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило. | + | '''Семена''': дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило. |
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
| − | Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C. | + | Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C. |
<br /> | <br /> | ||
| − | '''Размножаване''': от семена и резници. Семената покълват при 15 - 21°C. | + | '''Размножаване''': от семена, също лесно и от резници. Семената покълват при 15 - 21°C. |
| − | == | + | == Синоним == |
* Opuntia australis | * Opuntia australis | ||
| − | |||
== Фотогалерия == | == Фотогалерия == | ||
Текуща версия към 01:56, 5 януари 2015
| Pterocactus australis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pterocactus australis (F.A.C.Weber) Backeb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход [1]
Рразпространен е в патагонска Аржентина (Чубут, Санта Крус), Чили (Аисен) на височина от 0 до 500 метра, по песъчливи места. Името му също произхожда от крайно южното му срещане на континента, вероятно достигащо до Магелановия пролив.
Описание [2] [3]
Геофитен кактус с големи грудкови корени под земята, достигащи 8 см. (дължина) на 3 см. размери. Ширината на надземната част достига до 15 см.
Стъблени сегменти: най-отгоре на тялото и израстват едни от други, топчести или крушевидни, зеленикаво-кафяви до пурпурни, 3 (- 8) см на дължина и 1 - 1.5 см в диаметър. Евентуално изсъхват и падат през зимата.
Глохидии: дребни, незабележими.
Централни бодли: 1 - 2 бр., 20 мм., стърчащи нагоре, плоски и дебели, гъвкави, черни до беловати или кафяви.
Радиални бодли: 10 - 15, 3 - 4 мм., бели.
Цветове: жълти, и частично розово-кафяви (до изцяло розови при някои варианти), появяват се от върха на стеблата, 2 - 3 см диаметър. с бодли като по стъблото или по-големи. Външните листчета с малки цилиндрични бодли. Дневноцъфтящи през лятото.
Плодове: сферични, ок. 2 - 3 см., с не много силно изразена вдлъбнатина. С бодли които опадат при узряване. Разпукват се напречно при върха.
Семена: дисковидни, 4 - 6 мм. (3 мм. без крилото), с малко крило.
Отглеждане
Тези кактуси са сравнително лесни за отглеждане. Светлолюбиви, издържат излагане на директните слънчеви лъчи, но се чустват добре и на лека сянка. При отглеждане в саксия, последната трябва да осигурява място за големия реповиден корен, който да се държи покрит с почва за да нараства. През лятото ги поливаме редовно, но след изсъхване на субстрата, който трябва да е добре дрениран. През зимата и есента се поддържат напълно сухи при температури 5 - 10 °C градуса. Важно е да са на възможно най-светло, защото в противен случай се издължават и залиняват. Кастренето на по-старите стъбла наесен стимулира израстването на нови и цъфтежа напролет. Толерантни са към застудявания до -15°C.
Размножаване: от семена, също лесно и от резници. Семената покълват при 15 - 21°C.
Синоним
- Opuntia australis
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
