Ferocactus emoryi ssp. rectispinus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Ferocactus emoryi ssp. rectispinus
Ferocactus emoryi ssp. rectispinus.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Ferocactus
вид: emoryi
подвид: rectispinus
Научно наименование
Ferocactus emoryi ssp. rectispinus
(Engelmann) Taylor 1998
Синоними
  • Ferocactus rectispinus (Engelmann 1896) Britton & Rose 1922
  • Echinocactus emoryi [var.] rectispinus Engelmann 1896

Ferocactus emory var. rectispinus (Engelmann 1896) Taylor 1984

Видове

Произход:

Мексико (Бая Калифорния)

Описание[1]

Стебло: единично, цилиндрично, 30-60 см диаметър и до 1.5 (-2) м височина, повече или по-малко сиво-зеленикаво

Ребра: 15-21, високи, с леко изразени подутини в зоната на ареолите

Радиални бодли: 5-9, 2.5-7 см дълги, прави, в горната част 3 по-дълги, светло-розови до червени, хоризонталните обикновенно са бели

Централни бодли: 1, 9-25 см дълъг и широк 2.5-4 мм при основата, прав (леко извит само при млади растения), светло-розов до червен

Цветове: 5-7.5 см широки и 6-7.5 см дълги, жълти

Отглеждане:

Капризни и бавно растящи кактуси. Младите растения се садят в по-богат на хумус субстрат, при по-големите трябва да е минимален. В него да не присъства варовик. Саксията трябва да е с такъв размер, че кореновата система на кактуса да може да обхване целия обем от почва. Практически не цъфтят в любителски условия. Поливат се по-рядко, с малко вода. Нуждаят се от най-силното слънце и свеж въздух, който може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 10-15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 5° C.

Размножаване: От семена

Болести: Издържливи растения. Възрастните екземпляри често хвърлят корените си, обикновенно зимата

Полеви номера:

LAU 1405, LH 259, LZ 485, PP 1088, REP 275, SB 1288

Фотогалерия

Източници


small|like}} <google1 style="2"></google1>