Ferocactus chrysacanthus ssp. grandiflorus
| Ferocactus chrysacanthus ssp. grandiflorus | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Ferocactus chrysacanthus ssp. grandiflorus (G.E.Linds.) N.P.Taylor | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Произход
Мексико. В природата се среща по бреговете на залива св. Вартоломей на полуостров Пунта Евгения, който от своя страна е разположен на западното крайбрежие на централната част на полуостров Калифорния, точно срещу островите Кедрос и Сан Бенито където се среща основния тип на вида Ферокактус крисакантус. Според специалистите Ferocactus chrysacanthus ssp. grandiflorus се явява природен хибрид на Ferocactus chrysacanthus ssp. chrysacanthus и Ferocactus fordii. Хибридизацията е станала достатъчно далеч във времето така че основните признаци са твърдо закрепени. Тоест при сеитба на семена от Ferocactus chrysacanthus ssp. grandiflorus сред семеначетата не се наблюдава разпад до изходните видове. В началото е бил описан като подвид на Ferocactus fordii, но заради доста по-големия му размер и оранжевите цветове през 1999 г. Н. Тейлор в CITES Cactaceae Checklist го описва като подвид на Ferocactus chrysacanthus. Някои автори са на мнение че трябва да се обособи като самостоятелен вид, но това мнение не е прието.
Описание [1]
Стебло: единично, сферично до ниско-цилиндрично, до 30 cm диаметър и до 1 m височина, тъмно-зелено.
Ребра: 13 - 21, в местата на ареолите ребрата са леко изпъкнали.
Радиални бодли: Радиалните бодли доста повече от тези на основния подвид достигат до двайсет на брой по-белезникави, власинкоподобни. Долните четири или пет са по-дебели и мощни.
Централни бодли: за разлика от основния тип на Ferocactus chrysacanthus, грандифлоруса има по-малко (до седем) централни бодли, най-долният от които е плосък, до 5 милиметра ширина с кукичка на края, а най-горния е прав, кинжаловиден. Останалите четири, пет централни бодли са кръстообразно разположени до 5 сантиметра дължина оранжево червеникави, по-късно кафеникаво червени на цвят.
Цветове: жълти с червеникава ивица по средата на листчетата. По-големи от тези на основния подвид, до шест, седем сантиметра в диаметър. Цъфти доста по-рано от основния подвид. В природата това става още в края на февруари, до началото на април.
Плодове: до два сантиметра в диаметър жълтеникаво оранжеви.
Семена: черни, едри, до два, три милиметра дължина и милиметър и половина в диаметър.
Отглеждане
Този подвид е доста по-рядко срещан в любителските колекции. До колкото в природата този подвид се среща близо до брега (на надморска височина до 200 метра) изискванията му към разположение, почва и поливане са доста сходни с тези на основния подвид. Ферокактусите не се славят като много бързо растящи кактуси, а крисакантуса и в двата си подвида е един от най-бавните Ферокатуси. Редовното (през две, три години) пресаждане в младенческа възраст ускорява до някъде растежа. Възрастните растения е добре да се подхранват с комбинирани минерални торове с по-ниско съдържание на азот и богати на калий. През зимата се държат напълно сухи при температури 10 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до -5° C.
Размножаване: от семена.
Полеви номера
PH 316.1, PH 317.2, PH 318.2, PH 319.2, PH 320.4
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
