Ferocactus gracilis ssp. coloratus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Ferocactus gracilis ssp. coloratus
Ferocactus gracilis ssp. coloratus 1.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Ferocactus
вид: gracilis
подвид: coloratus
Научно наименование
Ferocactus gracilis ssp. coloratus
(H.E.Gates) N.P.Taylor
Синоними
  • Ferocactus coloratus
Видове
  • Ferocactus alamosanus
  • Ferocactus chrysacanthus
  • Ferocactus cylindraceus

Произход:

Мексико (Бая Калифорния), средната част на полуострова, на 10 - 100 m надморска вис.

Описание [1][2]

Тяло: описано е като по-малко от това на основния подвид.

Стебло: единично, сферично до цилиндрично, до 30 см диаметър и до 1.2 ( -2) м височина, тъмно-зелено;

Ребра: 13-20, дълбоки, с ясно изразени подутини в зоната на ареолите ;

Радиални бодли: 10-14, до 4-5 см дълги, прави, два хоризонтални са почти бели, останалите са червени; при по-дъзрастни растения в горната част на ареолите се появяват бели космоподобни бодли.

Централни бодли: до 9 ( -11), извити, усукани и заплетени; част са кръгли с дължина до 5 см, а поне един е сплескан, с кука на края и дълъг до 8 см; всички са червени, като с възрастта посивяват;

Цветове: 3.5-5 см широки и 4-6 см дълги, червени с жълта сърцевина. Цъфти през пролетта.

Плодове: жълти;

Семена: около 2 mm дълги, матови, черни.

Отглеждане:

Бавнорастящи и капризни кактуси. Младите растения се садят в по-богат на хумус субстрат, при по-големите трябва да е по-слаб. В него да не присъства варовик. Саксията трябва да е с такъв размер, че кореновата система на кактуса да може да обхване целия обем от почва. Почти не цъфтят в любителски условия. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от най-силното слънце и свеж въздух, който може да се осигури, но на пролет леко засенчване в началото, защото този кактус лесно получава слънчеви изгаряния. През зимата се държат напълно сухи при температури 8 - 12 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 5° C.

Размножаване: От семена

Болести: Страдат от фузариум. Възрастните екземпляри често хвърлят корените си, обикновено зимата

Полеви номера:

LAU 1555, REP 270, RS 982

Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
  2. Pilbeam, J., Bowdery, D. 2005. Ferocactus. British Cactus and Succulent S., 116 p.

small|like}} <google1 style="2"></google1>