Echinocereus pulchellus ssp. sharpii
Произход:
Мексико (Нуево Леон, Сан Луис Потоси).
Описание[1]
Стебло: единично или на туфа, сферично, 2-7 (-13) см диаметър и до 10 см височина, тъмно-зелено.
Ребра: 11-17.
Радиални бодли: 7-14, бели и кафеникави, прави, доста къси.
Централни бодли: отсъстват.
Цветове: до 5 см широки, бели (много рядко лилави) с ярко зелени близълца.
Отглеждане:
Относително лесни за отглеждане и бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат, но се нуждаят от по-дълбоки саксии, защото правят реповидни корени. Поливат се рядко, с малко вода. Цъфтят след достигане на четири годишна възраст през април-май. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 5 - 10 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.
Размножаване: От семена и издънки.
Болести: Издържливи растения, но да се предпазват от задържала се влага в почвата.
Полеви номера:
DU 75, GL 500, LH 440, MK 38,273, MZ 1253, NPT 262, PP 407, SB 1569
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |