Echinocereus acifer ssp. acifer

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене

Echinocereus acifer ssp. acifer
Echinocereus acifer ssp. acifer.JPG
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Echinocereus
вид: acifer
подвид: acifer
Научно наименование
Echinocereus acifer ssp. acifer
(Salm-Dyck) F.Haage
Синоними
  • Cereus acifer
  • Echinocereus polyacanthus acifer
Видове
  • Echinocereus acifer
  • Echinocereus adustus
  • Echinocereus cinerascens
  • Echinocereus coccineus
  • Echinocereus fasciculatus
  • Echinocereus fendleri
  • Echinocereus ferreirianus
  • Echinocereus pamanesiorum
  • Echinocereus pectinatus
  • Echinocereus rigidissimus
  • Echinocereus stramineus
  • Echinocereus subinermis
  • Echinocereus triglochidiatus
  • Echinocereus viereckii
  • Echinocereus viridiflorus

Синоними

  • Cereus acifer
  • Echinocereus polyacanthus acifer

Произход

Мексико (Aguascalientes, Durango, Guanajuato, Jalisco, San Luis Potosi, Zacatecas).

Описание[1]

Силно разклоняващ се в основата си кактус образуващ малки групи.

Стебло: Късо цилиндрично , светло-сиво-зелено, до 10 см диаметър и до 30 см на височина.

Ребра: 10-12, до 15 мм високи, прави или леко спираловидни.

Ареоли: Големи, овални, поктити с бежов филц, опадващ с течение на времето.

Централни бодли: 1-5, до 10 см дълги, светло-кафяви или кремави, посивяващи с течение на времето.

Радиални бодли: 10-13, до 3 см дълги, гребеновидно разположени по ръба на ареолата, кремави или бежови с тъмни връхчета, посивяващи с течение на времето.

Цветове: Фуниевидни, 8 см широки и 14 см дълги, огнено-червени преливащи в жълто-зелено към гърлото, с ярко зелени близълца.

Отглеждане

По принцип се отглежда лесно, без проблеми, много е атрактивен и често цъфти с очарователните си цветове, стига да е получил достатъчен зимен период за почивка. Чувствителен е към преполиване (склонен към гниене) и се нуждае от добър дренаж. Нуждае се от директни слънчеви лъчи през лятото. Полива се умерено. За да получите възможно най-добрата гъстота на бодлите, подсигурете на растението достатъчно слънце. Да се държи абсолютно сух, на хладно и светло през зимата. Толерантен е към застудявания и мразове до -12° C за къси периоди. Ако климатът е мек, расте добре, когато е засаден свободно навън.

Размножаване: Обикновено със семена, но също може да се отгледа и от отчупени части.



Фотогалерия

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port

small|like}} <google1 style="2"></google1>