Echinocereus parkeri ssp. gonzalezii
Синоними
Произход
Максико (Nuevo Leon, San Luis Potosi, Tamaulipas).
Описание[1]
Силно разклоняващ се в основата си кактус образуващ компактни могили.
Стебло: Цилиндрично, изправено, заострено към върха, до 4,5 см диаметър и 15 см на височина.
Ребра: 7-9, ниски, със слабо изразени туберкули, прави или леко спираловидно подредени.
Централни бодли: 3-5, стъклено бели до жълтеникави в началото, с течение на времето стават белезникави, до 5.5 см дълги.
Радиални бодли: 10-14, прави, до 1,2 см дълги.
Цветове: Фуниевидни, магента до тъмно розово, с бели гърла, до 5,5 см на височина и до 6 см в диаметър.
Отглеждане
По принцип се отглежда лесно, без проблеми, много е атрактивен и често цъфти с очарователните си цветове, стига да е получил достатъчен зимен период за почивка. Чувствителен е към преполиване (склонен към гниене) и се нуждае от добър дренаж. Нуждае се от директни слънчеви лъчи през лятото. Полива се умерено. За да получите възможно най-добрата гъстота на бодлите, подсигурете на растението достатъчно слънце. Да се държи абсолютно сух, на хладно и светло през зимата. Толерантен е към застудявания и мразове до -5° C за къси периоди. Ако климатът е мек, расте добре, когато е засаден свободно навън.
Размножаване: Обикновено със семена, но също може да се отгледа и от стеблени резници.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port