Echinocereus viridiflorus ssp. viridiflorus
Произход
САЩ (Колорадо, Канзас, Ню Мексико, Оклахома, Южна Дакота, Тексас, Уайоминг).
Описание[1]
Стебло: единично или на туфа, яйцевидно или цилиндрично, 2.5-5 см диаметър и 2.5-12.5 см височина, тъмно-зелено.
Ребра: 6-14, прави или леко спираловидни.
Радиални бодли: 8-40, обикновенно 15, до 1 см дълги, пектинатни, бели или червеникави.
Централни бодли: 0-3 (-10), до 2 см дълги, бежови с кафеникави върхове.
Цветове: 3 см широки и 3 см дълги, зелени или зелено-жълти, с ярко зелени близълца.
Отглеждане
Относително лесни за отглеждане и бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат. Поливат се рядко, с малко вода. Цъфтят след достигане на четири годишна възраст през февруари-април. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 5 - 10 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 20° C.
Размножаване: От семена.
Болести: Издържливи растения, но да се предпазват от задържала се влага в почвата.
Синоними
- Echinocereus viridiflorus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |