Разлика между версии на „Echinocereus viridiflorus ssp. viridiflorus“
(→ОписаниеHunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port) |
|||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
|variety = | |variety = | ||
|binomial = Echinocereus viridiflorus ssp. viridiflorus | |binomial = Echinocereus viridiflorus ssp. viridiflorus | ||
| − | |binomial_authority = Engelm. | + | |binomial_authority = [[Engelm.]] |
|synonyms = | |synonyms = | ||
* Echinocereus viridiflorus | * Echinocereus viridiflorus | ||
| Ред 154: | Ред 154: | ||
}} | }} | ||
| − | == Произход | + | == Произход == |
САЩ (Колорадо, Канзас, Ню Мексико, Оклахома, Южна Дакота, Тексас, Уайоминг). | САЩ (Колорадо, Канзас, Ню Мексико, Оклахома, Южна Дакота, Тексас, Уайоминг). | ||
| Ред 170: | Ред 170: | ||
'''Цветове''': 3 см широки и 3 см дълги, зелени или зелено-жълти, с ярко зелени близълца. | '''Цветове''': 3 см широки и 3 см дълги, зелени или зелено-жълти, с ярко зелени близълца. | ||
| − | == Отглеждане | + | == Отглеждане == |
Относително лесни за отглеждане и бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат. Поливат се рядко, с малко вода. Цъфтят след достигане на четири годишна възраст през февруари-април. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 5 - 10 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 20° C. | Относително лесни за отглеждане и бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат. Поливат се рядко, с малко вода. Цъфтят след достигане на четири годишна възраст през февруари-април. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 5 - 10 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 20° C. | ||
| Ред 178: | Ред 178: | ||
'''Болести''': Издържливи растения, но да се предпазват от задържала се влага в почвата. | '''Болести''': Издържливи растения, но да се предпазват от задържала се влага в почвата. | ||
| − | == Полеви номера | + | == Полеви номера == |
DJF 713.1, FH 1106.2, HK 1519, LZ 737, SB 876 | DJF 713.1, FH 1106.2, HK 1519, LZ 737, SB 876 | ||
| − | [[Категория: Енциклопедия]][[Категория: | + | [[Категория: Енциклопедия]][[Категория: Engelm.]][[Категория: Cactaceae]][[Категория: Cactoideae]][[Категория: Cacteae]][[Категория: Echinocereus]] |
==Източници== | ==Източници== | ||
Версия от 18:05, 18 април 2013
Произход
САЩ (Колорадо, Канзас, Ню Мексико, Оклахома, Южна Дакота, Тексас, Уайоминг).
Описание[1]
Стебло: единично или на туфа, яйцевидно или цилиндрично, 2.5-5 см диаметър и 2.5-12.5 см височина, тъмно-зелено.
Ребра: 6-14, прави или леко спираловидни.
Радиални бодли: 8-40, обикновенно 15, до 1 см дълги, пектинатни, бели или червеникави.
Централни бодли: 0-3 (-10), до 2 см дълги, бежови с кафеникави върхове.
Цветове: 3 см широки и 3 см дълги, зелени или зелено-жълти, с ярко зелени близълца.
Отглеждане
Относително лесни за отглеждане и бавно растящи растения. Непретенциозни към почвен субстрат. Поливат се рядко, с малко вода. Цъфтят след достигане на четири годишна възраст през февруари-април. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 5 - 10 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 20° C.
Размножаване: От семена.
Болести: Издържливи растения, но да се предпазват от задържала се влага в почвата.
Полеви номера
DJF 713.1, FH 1106.2, HK 1519, LZ 737, SB 876
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
