Разлика между версии на „Ferocactus tiburonensis“

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: {{#seo: title=Ferocactus tiburonensis | titlemode= append | keywords=Ferocactus tiburonensis, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Бъ...)
 
(Произход:)
Ред 73: Ред 73:
 
== Произход: ==
 
== Произход: ==
  
Мексико (Сонора, Калифорнийски залив, зевероизточен ъгъл на остров Тибурон)
+
Мексико (Сонора, Калифорнийски залив, североизточен ъгъл на остров Тибурон)
  
 
== Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref> ==
 
== Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref> ==

Версия от 11:42, 5 май 2013

Ferocactus tiburonensis
Ferocactus tiburonensis.JPG
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Ferocactus
вид: tiburonensis
Научно наименование
Ferocactus tiburonensis
(G. Lindsay) Backeberg
Синоними
  • Ferocactus wislizenii var. tiburonensis
Видове
  • Ferocactus alamosanus
  • Ferocactus chrysacanthus
  • Ferocactus cylindraceus

Произход:

Мексико (Сонора, Калифорнийски залив, североизточен ъгъл на остров Тибурон)

Описание [1]

Стебло: единично, яйцевидно до цилиндрично, до 35 см диаметър и до 100 см височина, тъмно-зелено

Ребра: 21, остри, понякога спираловидни

Радиални бодли: 12-30, до 4 см дълги, най-долните са по-дебели и червеникаво-кафяви, а най-горните са космоподобни и бели.

Централни бодли: 4 разположени на кръст, червеникаво-кафяви; най-горните три са прави, гладки и кръгли; най-долният е 10 см дълъг, сплескан и завършващ с кука

Цветове: 5-6 см широки , жълти

Отглеждане:

Относително лесни за отглеждане кактуси, стига човек за има търпение. Младите растения се садят в по-богат на хумус субстрат, при по-големите трябва да е по-слаб. В него да не присъства варовик. Саксията трябва да е с такъв размер, че кореновата система на кактуса да може да обхване целия обем от почва. Цъфтят при достигане на диаметър 20-25 см в началото на пролетта. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от най-силното слънце и свеж въздух, който може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при температури 10-15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 5° C.

Размножаване: От семена

Болести: Издържливи растения. Възрастните екземпляри често хвърлят корените си, обикновено зимата

Полеви номера:

LAU 1525

Източници

  1. Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port

small|like}} <google1 style="2"></google1>