цветове 2013

[scleri]

Господин Schmidt, виждал съм снимки на ваши растения. Перфектни са. Шапка ви свалям. Майстор сте. Няма място за спор. Все пак обаче някъде имате проблем. Къде точно не знам, но не е нормално посред зима един куп кактуси да ви цъфтят и то регулярно всяка година. Никъде в природата / от която трябва да вземаме пример / няма зимно цъфтящи кактуси. Допускам единични растения инцидентно в резултат на случайна комбинация от фактори на околната среда някъде и да цъфнат, но те ще са изключения потвърждаващи правилото. Така както от време на време някъде из България някоя овошка нещо се сбърква и цъфва на есен. Само че не цъфти всяка есен. Интересна гледка ще е един склерокактус цъфнал под снега който го е затрупал. Защото там където виреят Склеритата зимно време има сняг.

Спини е прав че тук сме се събрали любители, и нашата основна цел е да си отглеждаме трънчетата и да им се радваме. За това понякога може и да пишем глупости на които един експерт би се посмял от сърце.
Един мъдър човек , не знам кога и по какъв повод, е казал че ако правиш нещо любителски това не трябва да означава че го правиш лошо, а че го правиш за удоволствие. Следвайки тази велика мисъл, и може би защото нещо съм дефектен, винаги съм се стремял да разбера не само какво трябва да се прави, но и защо трябва да се направи точно по този начин. Тази моя особеност надявам сте забелязали прозира и в много от моите постове където се опитвам да обясня на някой по-малко опитен колега не само как трябва да се грижи за своите трънчета, но и защо точно така трябва да го прави. За да задоволя тази си страст съм изчел един куп книжки от които практическа файда кой знае колко голяма няма. Само че ми помагат да спра нощем да се будя, и безмълвно да се питам защо аджеба това става така, а не иначе. Друг е въпроса какво съм разбрал, и запомнил, и какво не от тези книжки, ама все нещо ми е останало. Та според по-умните от мен хора които са написали тия книжки такова чудо като абсолютен покой, стагнация, няма. Кактуса не е електрическа ламба. Да цъкнеш ключа и да я изключиш. Той плавно навлиза, и плавно излиза от състоянието на покой, и в зависимост от факторите на обкръжаващата го среда може да достигне до по-дълбоко, или по плитко състояние на покой. В състояние на покой може да изпадне и не целия кактус, а само част от него. Когато условията за тази част се окажат неблагоприятни. При абсолютно суха почва например кореновата система изпада в такова състояние на покой, докато самия кактус може да си расте, цъфти и плододава благодарение на складираните запаси от вода и хранителни вещества.  Дори когато кактуса е изпаднал във възможно най-дълбокото състояние на покой жизнените процеси в него не замират напълно. Той продължава да фотосинтезира, да диша, и дори да расте. Разбира се със значително по-слаби темпове. Това че един кактус цъфти посред зима не означава че на него така му харесва, а показва че нещо с условията които сме му осигурили не е наред. Един от основните процеси които протичат в един кактус изпаднал в състояние на покой е зачатието на генеративните органи. Тоест за да цъфне през лятото един кактус трябва зимата да е постигнал такова състояние на покой при което в него да се зародят бъдещите пъпки. Ако кактуса е останал полубуден / колкото и господин  Schmidt да не е съгласен че такова състояние съществува / в него протичат други, по-важни за оцеляването му процеси, и той няма и сили и време да се занимава с пъпкообразуване. Резултата е липсата на цъфтеж следващото лято.
Няма смисъл повече да философствам. Ако на някой му е интересна темата за физиологията на кактусите горещо му препоръчвам една книжка на С.Г. Батов. - "Култура кактусов". Знам че сега не е модерно да се цитират руски източници. Американците са ни безпорния авторитет, но гарантирам ви има какво да се научи от тази книжка. Не се подвеждайте по това че наричам този научен труд книжка. Става дума за една сериозна книга която се опитва да върви по ръба между интересите на практиката, и чистата наука като по-често залита към фундаменталното. В обем от 420 страници опитвайки се да остане разбираем за по-широк кръг читатели автора е обяснил всичко което се случва в кактусите. До колко сериозна е тази книга говори факта че библиографията и обхваща цели седем страници.
Ако нямате толкова излишно време можете от любопитство да погледнете ето този адрес - http://samaracactus.ru/photosynt.htm.  Това е сайта на любителите на кактуси от град Самара. Има няколко доста интересни статийки. Линка който ви давам ще ви заведе право на темата за физиология на кактусите. Как точно протича фотосинтезата / много е любопитно и няма почти нищо общо с фотосинтезата на познатите ни растения / , как дишат, и как растат кактусите.
Приятно четене.

Р.р- Докато творих тези мои безценни мисли и господин Schmidt е драснал няколко реда. Не знам защо е толкова огорчен, и като че ли сърдит на някой. Повтарям виждал съм негови растения. Едни от най-добрите в България са. Спор няма. Но това не означава че останалите трябва само да цъкаме с език, и да нямаме право на мнение. Всеки е свободен да изрази мнение, а както са казали древните в спора се ражда истината.
Малко са хората в този форум които се опитват да заемат позицията на последна инстанция. Дори си мисля че в случая множественото число не е правилно.

[asensy]

Аз спрях да поливам кактусите си втората половина на септември. Тези, които бяха на открито ги прибрах на остъкления балкон на 30.09., защото се зададоха два дни с температури минус три градуса. Точно тези два дена прецакаха малко работата, защото помним какъв беше октомври, както и първата половина на ноември. Кактусите са меко казано засушени. Колега се чудеше на трънчето от една показана от мен снимка колко е жадно. От дълги години определени кактуси зимно време цъфтят. Обикновено започват януари, предполагам заради топлата есен тази година цъфтежа става месец по-рано. Цъфтят половината Turbinicarpus-и, Mammillaria solisioides, Ariocarpus fissuratus, Strombocactus disciformis, Dolichothele-та. Напъпили са Glandulicactus-и, Pelecyphora pseudopectinata, Ancistrocactus-и. Всички Thelo- bicolor, hexaedrophorus, flavus, tulensis са заложили пъпки, които ще изкарат зимата и май-юни във фаза на растеж и при достигане на определена температура на въздуха ще зацъфтят. Моето мнение по въпроса от горните постове се припокрива с това на Здравко. И с това не ангажирам никого. Просто въпрос на гледна точка.

[Schmidt]

Склери не искам да правя обръщение ,като на партийно събрание и за това въпреки, че си по -възрастен от мен мисля, че като съфорумци е нормално да си говорим на"ти".За миг не съм си и помислял, че всичко ми е ясно в култивирането на кактуси и сукуленти и никъде не го твърдя.Постоянно обменяме опит с колеги и търпя други мнения .Само не мога да разбера, защо като  някой твърди нещо в което е убеден,веднага трябва някой да успорва неуспорими факти?Но вече съм убеден, че това е неразделна част от характера на Българина.Това важи за всички сфери на общественият живот и се нарича народопсихология.За това и може би звуча, като огорчен.Уверявам те, че на  кактусите им е комфортно и се чувстват  добре.Когато си позволя да пиша нещо или още повече да споря по даден въпрос ,значи съм бил достатъчно сигурен в тезата, която защитавам.И пак повтарям бразиликактус хаселбергий, фосулокактус албатус и розазианус, склерокактус меса верде и матсони, феро.спиралис е нормално да цъфтят точно през зимата, а през останалото време не цъфтят.Защото точно тогава е биологичният им часовник за цъфтеж.Уверявам те,че са абсолютно заспали и свити .Искам да повторя, че такова нещо ,като полузаспал кактус няма, както няма полузаспал човек.Почти всичките ми кактуси са отгледани от мен от 2-3год.растения ,издънки или семеначета.Не си падам  да купувам големи отгедани от друг растения, защото аз изпитвам удоволствие да си отгледам сам растениета.За това мисля ,че съм постигнал нещо в тази област, след като имам немалко живи екземпляри на 30тина години отгледани от мен.Вярно е че съм започнал от дете, но постоянството в характера не е за пренебрегване. През какви ли не неща съм минал, като загуби на ценни растения от най- различно естество ,за да мога сега да се наслаждавам на моя къртовски труд през годините.Това ми е струвало много средства , нерви и моментни разочарования ,но с последователност и търпение нещата се получават.Не искам никой да цъка с език и да сипе хвалби по кактусите ми аз не се нуждая от това не съм комплексар и може би за това не ви заливам със снимки и постове ,за да не досаждам на хората които са в по- начален етап на колекционерството.Аз съм реалист и мога да оценя постиженията на други колеги във форума които също имат доста добри колекции.Твоите кактуси от това което съм видял са  много добре гледани растения и не го казвам от куртоазия, а защото го мисля.Мисля ,че опита е много по важен от това какво някой си е описал, като собстен опит в книжка.Аз също мога да издам книжка за моят личен опит в отглеждането на кактуси и какво от това ?Това ще ме направи ли по- компетентен от колкото съм?Не мисля.

[7george]

Къде точно не знам, но не е нормално посред зима един куп кактуси да ви цъфтят и то регулярно всяка година. Никъде в природата / от която трябва да вземаме пример / няма зимно цъфтящи кактуси.

Въпрос на терминология, Склери. За каква зима говориш? Зимата в Мексико е горе-долу като лятото в Калгари, подобни температури, ама сухо. И много кактуси си избират тая стратегия - да цъфнат примерно януари, семената ще узреят до пролет, през лятото, след дъждовете, може би ще покълнат. Всичко от вътрешни запаси и много зимно слънце, в тропиците го има, максимални т-ри от около 18 - 20 или повече (макар и нощни около 10 - 15 или по-малко)  - що да не цъфтят? Пример, щото ги имам, Turbinicarpus valdesianus, вече имат пъпки и към февруари ще цъфнат, както и миналата година. Февруари зима ли е, даже и да няма сняг? Декември зима ли е? На балкона зима ли е? А у вас в кухнята? Зависи значи за каква зима говорим. Овошките не цъфтят, ама кокичетата? Въпрос на жизнена стратегия.

А, и да са си природно-зимноцъфтящи, ако ги забиеш в избата на тъмно и студено, няма да цъфнат естествено, трябват си условията.

[7george]

Кактуса не е електрическа ламба. Да цъкнеш ключа и да я изключиш. Той плавно навлиза, и плавно излиза от състоянието на покой, и в зависимост от факторите на обкръжаващата го среда може да достигне до по-дълбоко, или по плитко състояние на покой. В състояние на покой може да изпадне и не целия кактус, а само част от него. Когато условията за тази част се окажат неблагоприятни. При абсолютно суха почва например кореновата система изпада в такова състояние на покой, докато самия кактус може да си расте, цъфти и плододава благодарение на складираните запаси от вода и хранителни вещества.  Дори когато кактуса е изпаднал във възможно най-дълбокото състояние на покой жизнените процеси в него не замират напълно. Той продължава да фотосинтезира, да диша, и дори да расте. Разбира се със значително по-слаби темпове.

Така е. Рангел ми е разправял негови наблюдения, че по време на летния "покой" кактусите правят страхотни корени. Тоест преточват сокове от надземната част надолу, под земята, нищо не се губи.

А най-добре е да приемем, че ние нищо не знаем и всичко е възможно. 

[kalinaalena]

А може би всеки от нас по различен начин адаптира растенията си?На Асен Strombocactus disciformis цъфти сега, но моят който е в топла стая /през деня южно слънце, вечерта отопление/ цъфти през май, юни.Ако започнем да си сравняваме растенията, вероятно ще открием много разлики в това отношение.Но това не би трябвало да е повод за остри спорове.Попитах за неопортерията /вече почти съжалявам, че го направих/, защото ми е първата цъфтяща, аз нямам много от тях.
Миналата година по това време видях пъпки по Gymnocactus knuthianus и го прибрах на топло, прозорец над радиатор.Поливах го много внимателно и цъфтя цяла зима.Много, много приятно.

Сега пак е напъпил и ако  се лиша от удоволствието да виждам цветовете му на фона на снежния пейзаж, ще разбера кога би цъфтял, ако е на студено.Но не съм сигурна , че много ме интересува.Да са ми здрави и добре изглеждащи растенията, да цъфтят когато си искат  - това искам от тях, защото са ми хоби и ме кефят.Ако сгреша с някой, си плащам със загубата му, но както казват няма пълно щастие.

[kle4o]

От къде идва това незачитане на чуждото мнение, на различното?
Бих Ви предложил един по-универсален поглед върху културата на отглеждане, защото може да доведе до повече положителни контакти и по-малко егоистична самоизява.
Кактусите са такива растения, които са доста по-адаптивни към колебанията на околната среда:
1. Факт е, че има различни среди на кактуси, а не само една.
2. Факт е, че понятието "среда" е съставно от гледна точка на всеки изследовател и той може да има амбиция да изследва всички, повечето, или само един фактор от нея.
Когато някой избира последния подход, той вади много частен случай само на неговата среда, само за ограничен период и т.н.
Като се сблъскат два добронамерени частни наблюдатели и се получава горното недоразумение.
Я да се съобразим с полифакторността на природата и да гледаме по-общо.

1. Всеки, който изследва, прави наблюдения - чист експеримент (да се измисли как да се изследва само един фактор, това да се направи за всеки фактор, резултатите да могат да се потвърдят или не и от други изследователи и накрая да се сравнят %-но отделните фактори) се прави много трудно, бавно и е доста скъпо. Изглежда материята, която ни интересува не е особено интересна, финансирана или друго и затова достоверните експерименти са рядкост. И кой запълва празнината - хобистите(каквото и да означава това).
2. Някои фактори - температура, почвен състав, вода, влага, слънчево греене (алфа, бета, гама), надморска височина, темп на климата, особенности на терена, крайбрежни и континентални условия, геомагнитно поле, сезони, полукълба, и т.н.
Е, как да преценим кой от тях колко влияе, конкретно?
3. Растенията реагират на промените на средата и се адаптират, или загиват. Ако е първото значи в гените им пише нещо за оцеляването, което няма как да се изключи.
Извод - всичко има значение и няма как с хобистки подход да се прецени , кое, колко, кога влияе.
Затова подобно на историята и нашето хоби е повече изкуство, а не наука.
Много повече следва да се радваме на самото отглеждане на нещо живо, с успехи и неуспехи, да търсим естетика, която ни изразява като хора, а науката да оставим на учените (По едно определение на един сериозен човек - "От 50 години насам, учен е човек, който има финансиране по някаква тема").
Впрочем, при мен сега цъфтят, както твърди северняци (бели мамиларии), така и доказани южняци (неопортерии, неочилении). И цъфтят, защото факторите на средата ми са някакви, а кой от тях е по-виновен, ми е все тая.

[Andromir Popov]

Uebelmania meninensis f.rubra.

[melaleuca]

  Чичко Андрю,ти ще бъде конкурс на този месец! Кмете,прибави аватар от него!

[asensy]

Браво! Много е красива.

[Пламен]

   Поздравления Андро  прекрасно  растение . Този род  ми е слабост .

[Пламен]

Ето растение  за  месеца.

[practicar]

Красиво растение, красиви цветове   

[Neli Maneva]

...........
Мисля ,че опита е много по важен от това какво някой си е описал, като собстен опит в книжка.Аз също мога да издам книжка за моят личен опит в отглеждането на кактуси и какво от това ?Това ще ме направи ли по- компетентен от колкото съм?Не мисля.......................

аз пък с нетърпение очаквам някой любител да напише книга и да сподели опитът си в отглеждане на кактуси по нашите земи. Мисля, че това ще е много полезно четиво на начинаещите кактусисти 

[Andromir Popov]

Благодаря за добрите отзиви.Растението е хубаво и има още да расте,лошото е че е расте бавно дори и на подложка.