От къде идва това незачитане на чуждото мнение, на различното?
Бих Ви предложил един по-универсален поглед върху културата на отглеждане, защото може да доведе до повече положителни контакти и по-малко егоистична самоизява.
Кактусите са такива растения, които са доста по-адаптивни към колебанията на околната среда:
1. Факт е, че има различни среди на кактуси, а не само една.
2. Факт е, че понятието "среда" е съставно от гледна точка на всеки изследовател и той може да има амбиция да изследва всички, повечето, или само един фактор от нея.
Когато някой избира последния подход, той вади много частен случай само на неговата среда, само за ограничен период и т.н.
Като се сблъскат два добронамерени частни наблюдатели и се получава горното недоразумение.
Я да се съобразим с полифакторността на природата и да гледаме по-общо.
1. Всеки, който изследва, прави наблюдения - чист експеримент (да се измисли как да се изследва само един фактор, това да се направи за всеки фактор, резултатите да могат да се потвърдят или не и от други изследователи и накрая да се сравнят %-но отделните фактори) се прави много трудно, бавно и е доста скъпо. Изглежда материята, която ни интересува не е особено интересна, финансирана или друго и затова достоверните експерименти са рядкост. И кой запълва празнината - хобистите(каквото и да означава това).
2. Някои фактори - температура, почвен състав, вода, влага, слънчево греене (алфа, бета, гама), надморска височина, темп на климата, особенности на терена, крайбрежни и континентални условия, геомагнитно поле, сезони, полукълба, и т.н.
Е, как да преценим кой от тях колко влияе, конкретно?
3. Растенията реагират на промените на средата и се адаптират, или загиват. Ако е първото значи в гените им пише нещо за оцеляването, което няма как да се изключи.
Извод - всичко има значение и няма как с хобистки подход да се прецени , кое, колко, кога влияе.
Затова подобно на историята и нашето хоби е повече изкуство, а не наука.
Много повече следва да се радваме на самото отглеждане на нещо живо, с успехи и неуспехи, да търсим естетика, която ни изразява като хора, а науката да оставим на учените (По едно определение на един сериозен човек - "От 50 години насам, учен е човек, който има финансиране по някаква тема").
Впрочем, при мен сега цъфтят, както твърди северняци (бели мамиларии), така и доказани южняци (неопортерии, неочилении). И цъфтят, защото факторите на средата ми са някакви, а кой от тях е по-виновен, ми е все тая.