Новата година дойде за мен с едно велико прозрение. Току що го получих. Ей така както си седях и дремех. Изведнъж всичко ми стана ясно, и душата ми се изчисти от всякакви терзания. Разбрах че всички напъни да помагаме на новозапалените кактусари да заприличат на нас, древните, са обречени на неуспех по една единствена и безпределно проста причина. Условията са други. Иначе хората сме си същите.
Когато аз станах собственик на първите си пет, шест кактуса / някъде в средата на втората половина на миналия век / кактусарството имаше много общо с иманярството. Ровиш, търсиш, и ако имаш късмет може и да намериш някое интересно трънче, или пакетче семена. През цялото време не знаеш коя тръпка е по-голяма. Тази от откривателството или тази от притежанието на конкретното трънче. / Много често се чували някой да казва че от години търси еди кой си вид, и като го намери някак губи интерес. / Малко се отплеснах. Исках да кажа че когато след дълго търсене, безброй комбинации, и няколкократни несполучливи опити накрая се сдобиеш със заветното пакетче семенца някак си ти изглежда кощунствена дори мисълта да експериментираш с тях. За това слушаш с безкрайно внимание безценните съвети на по - опитните, а след това когато най-накрая се престрашиш сееш семената с такова благоволение сякаш извършваш някакво божествено тайнство.
Сега ситуацията е съвсем друга. Семена под път и над път. Стига да можеш да отделиш малко финансови ресурси можеш всеки месец, дори не всеки месец, а всяка седмица да сееш колкото си искаш каквито си искаш видове. Дори и от най-трудните. Какво от това че няма да поникнат. Какво от това че ако случайно поникнат след седмица две ще си отидат. Просто сееш следващата порция семена. Така след няколко опита сам, без чужда помощ ще налучкаш най-добрите практики конкретно за твоите си условия. И ако се замислите ще видите че в точно този момент е скрита тръпката от откривателството. Тази тръпка която при нас беше на етапа намиране на семената.
За това спирам да давам съвети от типа - " Това го направи точно така щото иначе е лошо ". Мога да кажа как го правя аз, но с удоволствие ще следя вашите опити, и ще се радвам заедно с вас на постигнатите успехи.
А на Тролчето ще кажа че спокойно може да сее и без непременно да има някакво специално съоръжение. Както той беше любезен да сподели с нас мръзнещите, при тях всички стаи са отоплени еднакво. Така че ако в стаята ти всекидневно температурите са около 22 - 25 градуса спокойно можеш да сложиш кутийките със семената в обикновени найлонови торбички / от тези дето имат джуджавка за плътно затваряне /, а торбичките да наредиш на една поличка над която има монтирана достатъчно мощна лампа. Топлината от светещата лампа ще вдигне температурата в торбичките до перфектните 25-28, дори 30 градуса. Нощем когато лампите не светят температурата ще пада до 22, и ето ти я нужната разлика между дневна и нощна температура. Така че единственото за което трябва да се погрижиш по-сериозно е стерилността. Между другото и Джордж седми е подчертал това като условие за успех.
