Здрасти Джони.
Чета твоите постове и леко се усмихвам. Те са сто процентово потвърждение на гениалната мисъл - " Нищо ново под слънцето ".
Преди години, когато аз правех първи опити в сеятелството също като теб се чудех как да направя " люпилника " колкото се може по-модерен, и колкото се може по-добър. Е тогава нямаше "рифови", и "Гро-лукс " лампи. Моят първи " люпилник " беше с подово отопление като кутийките със семената бяха полузарити в пясък. Идеята бе че в местообитанията на кактусите почвата винаги е по-топла от въздуха, а отоплението с външен източник затопля преди всичко въздуха. Бях чел една дебела руска книга за физиологията на кактусите. Книгата беше на някакво средно ниво. Между любителска научно популярна литература и сериозен научен труд. Та в нея се обясняваше че в различните части на деня кактусите получават различна по спектрален състав светлина. Сутрин когато слънцето е ниско въздушният слой през който преминава светлината е по-дебел. Тъй като азота поглъща синята част от спектъра сутрин растенията получават повече червена светлина. Тя съответно стимулира едни процеси в растенията. На обяд когато слънцето грее точно отгоре въздушният слой е най-тънък и растенията получават по - голямо количество синя светлина. Това стимулира други процеси. Вечерта отново преобладава червения цвят, по същите причини. В резултат на тези знания моя " люпилник " беше съоръжен с реле за време / тогава нямаше микроконтролери да не говорим за микропроцесорно управление / което плавно увеличаваше и намаляваше силата на светене на групи от сини и червени лампи. Температурата също плавно се увеличаваше и намаляваше имитирайки денонощният ход на слънцето. Имаше система за поддържане на контролирана влажност на въздуха / мокри ленти от плат обдухвани от вентилаторче / . С една дума само дето не можеше да хваща телевизията. Резултатите от сеенето не бяха лоши. Обяснението не е в " модерният люпилник " , а във факта че тогава масово достъпни бяха семена основно от по - разпространените видове Мамиларии, Ехиноцереуси, Гимнокалициуми. Резултатите не бяха лоши, но не бяха и по-добри от тези постигани при нормалния начин на сеене. Сега сея в аквариумче върху което има капак с четири лампи, и нищо друго. Може да звучи нескромно но съм предоволен от резултатите. Свръх специалните лампи, УВ облъчването, вентилаторното проветряване сигурно ще дадат добри резултати, но няма да са в пъти по-добри които да оправдаят една такава сложна апаратура. Ако има бъдеще в модерните технологии при размножаването на кактусите то това бъдеще е в две направления - органични и неорганични стимулатори / химия / и био инженерство - инвитро и клетъчно размножаване. И двата пътя обаче поне за сега са достъпни само за големи фирми които могат да си позволят да инвестират нужните средства. / Гледал си вероятно клипчето за посещението на Спинифлорес в една такава фирма / Всяко семенце сято в отделна клетка. Хиляди сяти семенца, и нито едно непоникнало. А ние се радваме като постигнем седемдесет, осемдесет процента кълняемост, и то за масовите видове. За по-капризните се радваме и на едно, две покълнали семенца. Това идва от химията с която ги поливат, а не от лампите с които ги осветяват. За съжаление.
Убеден съм че след двайсетина години / ако не свърши света след месец и нещо / тук във форума някой млад ентусиаст ще прави своя първи вероятно роботизиран " люпилник ", а ти ще му пишеш че няма смисъл да хаби сили и средства. По-простите технологии дават същите резултати.
Извинявай че се разфилософствах, но снощи цяла вечер бях на работа, и още съм. Не съм се прибирал, и не съм спал от трийсетина часа. Това отключи в мен другия склери.
Тема: Осветление, отопление... редосеялки и други джаджи (Прочетена 145055 пъти)