РАЗСЪЖДЕНИЯ И РАЗМИШЛЕНИЯ ОТНОСНО ПЪРВОТО ЛЕТУВАНЕ НА МОИТЕ КАКТУСИ В ЛЯТНА ОРАНЖЕРИЯ
Няколко колеги и приятели ме провокираха да напиша как се отразява на кактусите ми новата оранжерия, както и в частност „как е под поликарбоната”, та реших с две думи да изразя своето мнение, още повече че би било полезно и градивно, без обаче да налагам мнения и „наклон” някому, но нека се изкажа единствено относно, забележете – летуването на моите кактуси в оранжерия с открити страни и с покрив от поликарбонат.
Ако сега правех оранжерия /не харесвам думата „парник”, която масово използвате, защото там се гледат зеленчуци/, щях да я направя по съвсем друг начин, защото, без да искам, преоткрих вече откритото. Първо, щях да я построя „един ред” по-нависоко, независимо от копаенето, което ме спря отначало. Оказа се, че къщата, макар и на доста разстояние от нея, есента все пак пречи на току-що изгрялото слънце да огрее кактусите, докато премине покрива ѝ, а така ми се отнема незабравимия момент, когато първите лъчи преминават през бодлите и усилват цветовете им /патетично, но факт/. Наистина се появиха фактори, които наклониха везната в полза на това, че допуснах грешки при проектиране и изпълнение /изключвам като цяло крайния резултат, който все пак стана сполучлив, но можеше да е доста по-добър, ако имах повече „суроватка” в главата /.
Няколко констатации:
- За поликарбоната. На този етап съм по-скоро „против” /силно казано, но имам някои резерви/. Откъм светлопропускливост мисля, че има минус. Не съм очаквал, че поликарбоната ще предпазва толкова от слънце. През пика на лятото е добре, но есента, когато напече, под него е почти "сянка". Не съм сигурен, че го искам и отстрани. Имам чувство, че ще е тъмно на растенията. Ако беше целогодишна оранжерия с по-голям обем, вероятно това би бил най-удачния вариант, но за кърпена работа като моята мисля, че пролет и есен един найлон е достатъчен. И все пак оставам на мнение, че евентуални преместваеми рамки от поликарбонат са най-добрия вариант - да могат да се махат лятото, за да циркулира въздух и повече светлина. Безспорно изолира. Не се нагрява. Отварям скобата за вида поликарбонат, т. к. не съм запознат с различните видове от него;
- местоположение - оказа се, че през пролетта и есента слънцето се показва от различно място, спрямо моя хоризонт. Тъпо звучи, а и грешно се изразявам, затова ще Ви покажа за какво става дума, но не очаквах земните процеси така да влияят:
Това е през юни:
Това е през септември:
На снимките се вижда, че слънцето изгрява от лявата страна, а през есен-зима - отдясно/през декември изгрява още по-вдясно/. Като повторя факта, че пред оранжерията е и къщата ми, ако и да са на доста разстояние една от друга, това също накланя везната към това да бях я построил на по-високата част на баира. Есента слънцето изгрява по-късно и докато мине покрива на къщата и то станало късно. И тогава започва да грее директно през поликарбоната.
Трябваше да я направя по втория /долния/начин.
Факт е, че кактусите ми изглеждат по-добре от времето, когато летуваха на източната тераса, но признавам, че западната страна на оранжерията и релефа около нея ме замислят и показват, че можеше иначе... Сега мечтая лятната оранжерия да стане целогодишна, защото остава мнението ми, че най-лошата целогодишна оранжерия е по-добра от най-хубавия летен навес, ако така мога да се изразя. Самото прибиране на растенията по тавани, стаи и мазета, лишава кактусите и от малкото слънчеви дни, от които биха се възползвали при целогодишно отглеждане в оранжерия. Тогава всеки кактус щеше да „спи” по нужда, а не по принуда, а за външен вид щяхме да изказваме основно положителни коментари. Знам и, че не искам да я гледам празна през зимата...
И за да не изпадам в обяснителен режим, повтарям, че с моите мнения и разсъждения не ангажирам никого, т. к. всеки е достатъчно самостоятелен във възгледите си, за да прави и направи каквото прецени за и със своите растения. Дали под стъкло, найлон, или друг материал, всеки вярва, че това е начина за по-доброто развитие на тръните му. Успешно, или не...времето и снимките ще покажат.
