Sclerocactus nyensis
| Sclerocactus nyensis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Sclerocactus nyensis Hochstätter | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
САЩ (южна централна Невада), на пустинни вулканични склонове, храсталаци по засолени места от 1500 до 1700 m надм. вис. Намаляваща численост, нелегално събиран от колекционери. [1]
Описание [2] [3]
Тяло: единично или разклонено на 2 – 3, цилиндрично до сферично, до 12 - 16 cm височина и до 8 - 10 cm диаметър, синкави.
Стебла: до 4 – 5 cm диаметър, гъсто покрити с бодли.
Ребра: 13 - 17 бр., спирални донякъде, туберкулатни.
Туберкули: 4 – 6 mm високи, малко или повече съединени;
Радиални бодли: 10 – 14 бр., с дължина до 2 cm. Беловати и прави.
Централни бодли: 6 (– 8) бр., прави, извити, 3 от тях са с кука, кафяви, 3 сочат настрани, бели, хартиевидни, с дължина от 2 - 7 cm.
Цветове: фуниевидни, 3 – 4 на 2 – 2.5 cm, (тъмно-) розови или магента на цвят.
Плодове: бъчвовидни, до 1.4 – 1.7 на 1 cm, цепят се вертикално.
- Видът е родствен на S. papyracanthus, сподед ДНК анализите.[4]
Отглеждане
Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии, като се внимава да не се наранят и поливат след известно време, щото лесно може да загният. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на застудявания до - 12° C.
Размножаване: от семена, които прорастват трудно. Оцеляемостта по-натам също им е ниска, затова често се присаждат.
Полеви номера
SB 1460, RP 137, RS 2140, RS 2142, RS 2143, VZ 311
Фотогалерия
Sclerocactus nyensis RP 137
Източници
- ↑ Butterworth, C. & Porter, J.M. 2013. Sclerocactus nyensis. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152484A642048. . Downloaded on 27 August 2016.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Anderson, E. F. 2001. The Cactus Family, Timber Press Inc., Portland, Oregon
- ↑ Porter, J.M., Kinnery, M.S. and Heil, K.D. 2000. Relationships between Sclerocactus and Toumeya (Cactaceae) based on chloroplast trnL-trnF sequences. Haseltonia 7: 8-23.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
