Pilosocereus brasiliensis ssp. brasiliensis
Произход
Разпространен е в Бразилия (Еспирито Санто и Рио де Жанейро). Среща се в тропически влажни гори или открити места на гнейсови почви.
Описание [1][2]
Тяло: храстовидно, до 3 m високо.
Клони: дебели 4.5 - 7.5 cm, изправени или полягащи, а също и висящи по скалистите места;
Ребра: 4 - 5 бр. Напречните им гънки са закръглени.
Ареоли: разположени на малки папили, през 0.8 cm раздалечени. Пухът им е бял или кафяв, до черен, с редки власинки до 1.5 cm.
Бодли: червеникави или жълтеникави, по-късно сиви;
Централни бодли: (0) 1 - 3 бр., до 3.8 cm;
Радиални бодли: 5 - 8 бр., до 16 mm;
Цъфтящи ареоли: не са или много слабо диференцирани. Появяват се на различни места по стъблата.
Цветове: тяснофуниевидни, бели, 4.5 на 2.5 - 3 cm. Пъпките са с тъп връх.
Плодове: 2 на 3.5 cm, розоваточервени, вътре магента.
Семена: до 1.7 mm.
Отглеждане
Топлолюбив бързорастящ вид, отрасналите екземпляри да се гледат на максимално слънце (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури над 15° С. Почва - добре дренирана, предимно минерална. Зимата да се държи сух, при минимални температури 10 - 15° С.
Размножава се от семена или чрез фрагментиране на стеблата (вкореняване на резници).
Синоними
- Cephalocereus brasiliensis
- Pilosocereus sublanatus
