Helmut Amerhauser

Биография

Хелмут Амерхаузер е бил познат на местните любители на кактусите от 90-те години на миналия век чрез своите полеви номера STO и HA, както и чрез множество публикации в Gymnocalycium (Австрия) и други списания, включително Cactus Club. По-късно е бил редактор на австрийското списание... Той има първите си кактуси на 12-годишна възраст, но след това работата и строежът на собствената му къща го поглъщат напълно. Едва през 1987 г. Хелмут се завръща към детската си страст. По това време той придобива известната колекция от Gymnocalycium на Франц Бьотсинг от Залцбург, а през 1996 г. в оранжериите му се преместват вносни растения от Хелмут Коп от Виена. Учител и вдъхновение на Хелмут е Ханс Тил.
След създаването на работната група „AG Gymnocalycium“, Хелмут все повече се специализира в кактуси от този род. Той е автор и съавтор на множество публикации в едноименното списание на групата. Благодарение отчасти на него, описанията на нови видове като Gymnocalycium anisitsii subsp. volkeri, G. chacoense, G. horstii subsp. megalanthum, G. mostii var. miradorense, G. riojense subsp. vertongenii, Weingartia neocumingii var. augustinii...
Хелмут за първи път посещава Аржентина с Ханс Тил, Франц Стригл и Алфред Щайнер през 1988 г. Общо той прави повече от 20 експедиции до Южна Америка, фокусирайки се върху Аржентина, Боливия и Парагвай. Gymnocalycium amerhauseri, Frailea amerhauseri и Weingartia fidaiana subsp. amerhauseri са кръстени в негова чест. От 1989 г. той е главен организатор на ежегодните пролетни международни конференции за южноамерикански кактуси в Ойгендорф близо до Залцбург, Австрия, а след 2010 г. организира и един от най-големите панаири на кактуси в Европа. Съпругата му Дорис му оказва значителна помощ в това начинание (Gymnocalycium pflanzii subsp. dorisiae е кръстен в нейна чест). Гостоприемният дом на двойка Амерхаузер винаги е бил отворен за истинските любители на кактусите. Как Хелмут и Дорис са успели да поддържат всичките си оранжерии, редовно да публикуват статии за кактусовата флора на Боливия, Парагвай и Северна Аржентина и да организират ежегодни срещи на ентусиасти на гимнокалициуми от цяла Европа, остава загадка.