Ferocactus alamosanus ssp. alamosanus

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към навигациятаНаправо към търсенето

Ferocactus alamosanus ssp. alamosanus
Ferocactus alamosanus 01.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Ferocactus
вид: alamosanus
подвид: alamosanus
Научно наименование
Ferocactus alamosanus ssp. alamosanus
Britton & Rose
Синоними
  • Echinocactus alamosanus
Видове
  • Ferocactus alamosanus
  • Ferocactus chrysacanthus
  • Ferocactus cylindraceus

Произход

Мексико (Коауила, Синалоа, Сонора), често на високи вертикални скали, от 350 до 1300 m надморска вис.

Описание [1] [2]

Тяло: единично или понякога разклоняващо се.

Стебло: сферично до късоцилиндрично, 15 - 30 cm в диаметър и става малко по-високо.

Ребра: около 13 – 20, остри и тесни.

Радиални бодли: около 8 - 10 бр., 3 – 4 cm, жълти, като млади в основата са червени.

Централни бодли: 1 бр., до 6 cm дълги, прави, стърчащи, понякога са сплескани странично и ъгловати, жълти.

Цветове: лимоненожълти, външните сегменти са зеленикаво-червени на върха;

Плодове: ярко червени;

Семена: около 1.8 mm дълги, гладки и лъскави, черни.

Отглеждане

Относително лесни за отглеждане кактуси. Младите растения се садят в по-богат на хумус субстрат, при по-големите трябва да е по-слаб. В него да не присъства варовик. Саксията трябва да е с такъв размер, че кореновата система на кактуса да може да обхване целия обем от почва. Цъфтят при достигане на диаметър 15 - 18 cm. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от най-силното слънце и свеж въздух, който може да се осигури, но на пролет, ако са зимували без слънце, е необходимо леко засенчване в началото, за да не получат слънчеви изгаряния. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 8 - 12 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до -10° C.

Размножаване: от семена.

Болести: издържливи растения. Нападат се от червени акари. Възрастните екземпляри често губят корените си, обикновенно зимата.

Полеви номера

LAU 80, LAU 1202, GLF 1523, GLF 1537, FOSTER 536

Фотогалерия

Източници

  1. ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
  2. ↑ Pilbeam, J., Bowdery, D. 2005. Ferocactus. British Cactus and Succulent S., 116 p.

small|like}} <google1 style="2"></google1>