Carl von Linné

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Направо към навигациятаНаправо към търсенето

Carl von Linné
Карл фон Лине, изобразен на медна гравюра от портрет от JM Preisler
Carl von Linné 
Роден: 23 май 1707
Älmhult Municipality, Швеция
Починал: 10 януари 1778  (на 70 години)
Hammarby, Швеция

Carl von Linné (Carl Linnaeus)[1] ( 23 май 1707 - 10 януари 1778) е шведски ботаник, зоолог и лекар, който формализира биномиалната номенклатура, съвременната система за именуване на организми. Той е известен като „бащата на съвременната таксономия“. Много от писанията му са на латински, а името му е преведено на латински като Carolus Linnæus (след 1761 Carolus a Linné).

В ботаниката и зоологията се използва съкращението L., за да се посочи Линей като автор за името на вида. В по-стари публикации съкращението „Linn.“ също е срещано. Останките на Линей включват типовия екземпляр за вида Homo sapiens съгласно Международния кодекс на зоологическата номенклатура, тъй като единственият екземпляр, за който е известно, че е изследвал, е самият той.

Биография

Карл Линей е роден в провинцията Смоланд в южна Швеция. Първоначално получава образованието си по латински, религия и география от баща си, после увличайки се от ботаника се обучава и при персоналния учител Johan Telander. През 1727, след няколко години изучаване на ботаника, се записва в Университета в Лунд, Skåne. Получава по-голямата част от висшето си образование в университета Упсала и започва да изнася лекции по ботаника там през 1730 г. Той живее в чужбина (Нидерландия и Англия) между 1735 и 1738 г., където учи и също така публикува първото издание на своята Systema Naturae в Холандия. След това се завръща в Швеция, където става професор по медицина и ботаника в Упсала. През 1740-те той е изпратен на няколко пътувания из Швеция, за да намери и класифицира растения и животни. През 1750-те и 1760-те той продължава да събира и класифицира животни, растения и минерали, като същевременно публикува няколко тома. Използвал е хербарийни материали, донесени от различни експедиции в Америка, Китай и други места. По време на смъртта си той е един от най-почитаните учени в Европа.
Автор е над 30 научни труда, някои от които са публикувани след смъртта му.

Източници