Browningia hertlingiana
| Browningia hertlingiana | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Browningia hertlingiana (Backeb.) Buxb. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в централно и южно Перу (Апуримак, Айакучо, Арекипа), на планински склонове и вътрешни долини на Андите между 1000 и 3000 m надморска височина. [1]
Описание [2][3]
Тяло: дървовидно, до 8 (-10) метра високо. Основният ствол може да е висок до 1 m.
Стебло и клони: изправени, ярко светлосини (или зелени). Разклоненията са до 30 cm дебели.
Ребра: (12 - 14) до 18 бр. или повече, туберкулатни.
Ареоли: през 3.5 - 4 cm.
Бодли: по младите клони, неравни, 5 – 8 (- 20) бр., от 2 до 8 cm, жълти с тъмни краища.
Цветове: камбанковидни, 6.5 - 7 на 2 cm, отвътре бели, нонякога с розов отенък, отвън пак бели но с кяфяви краища. Флоралните тръби са с ресничести червенокъфяви до почти черни люспи. Цъфтящите ареоли с до 30 четинести и почти равни бодли.
Плодове: сухи, 2.5 cm в диаметър.
Семена: 1.2 на 1.6 mm, лъскави, имат кил.
Отглеждане
Сухоустойчив бавнорастящ вид. Не е много разпространен в култура. Да се използва едрозърнест и богат субстрат с добро отцеждане, но да не се преполива. Да се гледа на пълно слънце или с леко засенчване през горещите дни. През зимата се държи на сухо при минимални температури от 5 – 10° C. Издържа на студ до -5° C за кратки периоди.
Размножаване: от семена.
Синоними
- Clistanthocereus hertlingianus
- Azureocereus hertlingianus
- Browningia viridis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Ostalaza, C., Cáceres, F. & Roque, J. 2013. Browningia hertlingiana. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152226A612076. Downloaded on 18 November 2016.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.
