Eriosyce

Eriosyce
Класификация
Научно наименование
	Eriosyce; Phil 1872
Синоними
	Neoporteria; Islaya; Pyrrhocactus; Horridocactus; Echinocactus strausianus; Echinocactus jussieui; Neochilenia; Thelocephala;
Видове
	Eriosyce aspillagae; Eriosyce aurata; Eriosyce bulbocalyx; Eriosyce calderana; Eriosyce chilensis; Eriosyce confinis; Eriosyce crispa; Eriosyce crispa ssp. crispa; Eriosyce crispa ssp. totoralensis; Eriosyce curvispina; Eriosyce curvispina ssp. armata; Eriosyce curvispina ssp. curvispina; Eriosyce curvispina ssp. armata var. tuberisulcata; Eriosyce curvispina ssp. marksiana; Eriosyce engleri ; Eriosyce eriosyzoides; Eriosyce eriosyzoides ssp. atroviridis; Eriosyce eriosyzoides ssp. eriosyzoides; Eriosyce esmeraldana; Eriosyce garaventae ; Eriosyce heinrichiana ; Eriosyce iquiquensis ; Eriosyce islayensis ; Eriosyce islayensis ssp. grandis; Eriosyce islayensis ssp. islayensis; Eriosyce islayensis ssp. omasensis; Eriosyce laui; Eriosyce megliolii; Eriosyce napina ; Eriosyce napina ssp. aerocarpa; Eriosyce napina ssp. glabrescens; Eriosyce napina ssp. lembekei; Eriosyce napina ssp. napina; Eriosyce napina ssp. tenebrica; Eriosyce occulta; Eriosyce odieri; Eriosyce odieri ssp. krausii; Eriosyce odieri ssp. odieri; Eriosyce paucicostata ; Eriosyce paucicostata ssp. echinus; Eriosyce paucicostata ssp. floccosa; Eriosyce paucicostata ssp. paucicostata; Eriosyce recondita; Eriosyce rodentiophila ; Eriosyce senilis ; Eriosyce senilis ssp. coimasensis; Eriosyce senilis ssp. senilis; Eriosyce simulans; Eriosyce sociabilis ; Eriosyce strausiana ; Eriosyce strausiana ssp. pachacoensis; Eriosyce strausiana ssp. strausiana; Eriosyce subgibbosa ; Eriosyce subgibbosa ssp. clavata; Eriosyce subgibbosa ssp. subgibbosa; Eriosyce subgibbosa ssp. vallenarensis; Eriosyce subgibbosa ssp. wagenknechtii; Eriosyce taltalensis; Eriosyce taltalensis ssp. pygmaea; Eriosyce taltalensis ssp. taltalensis; Eriosyce umadeave ; Eriosyce villicumensis; Eriosyce villosa;

Произход

Eriosyce е род от триб Notocacteae. Разпространени са в източните и западните склонове на Андите, от централната и северната част на Чили до южната част на Перу, източно и северозападно до Аржентина при над 3000 метра надморска височина.

Описание ^[1]

Обикновено растенията от този род са самотни, но други имат голяма склонност да пускат разклонения.
Стъблото е топчесто, понякога цилиндрично, с променлив размер, от 1 до 100 см в диаметър.
Корените са раповидни, но се срещат и брадати.
Ребрата са 7-30 или повече, обикновено се намират между ареолите и туберкулите.
Туберкулите са различно разположени.
Бодлите са твърди, силни, понякога извити, 2-50 мм дълги.
Цветовете излизат от ареолите, с фуниевидна форма, от жълто до наситено червено, флоралните тръбички са покрити с гъсти бодли.
Плодовете са сухи, цилиндрични.
Семената са 0,7-3 мм дълги.