Eriosyce strausiana ssp. pachacoensis
Eriosyce strausiana ssp. pachacoensis | |||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
Eriosyce strausiana ssp. pachacoensis (Rausch) Ferryman | |||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
|
Произход
Аржентина (Сан Хуан) на 700 - 3300 m надм. Първоначално е описан като Pyrrhocactus pachacoensis през 1975 г. от Rausch.
Описание [1]
Стебло: Единично, сферично до леко издължено, светло-сиво-зелено, на височина достига до 10 см, и до 8 см в диаметър.
Ребра: 13, туберкуловидни.
Ареоли: Големи, овални, покрити с бял филц опадващ с течение на времето.
Централни бодли: До 2, закривени, сиво-розови преливащи в черно към върха, с течение на възраста посивяват, достигат до 3 см на дължина.
Радиални бодли: 8-12, като централните но по тънки, достигат 2-2,5 см на дължина.
Цветове: Фуниевидни, широко отворени, жълти, достигат до 3,5 см в диаметър.
Отглеждане
Тези кактуси са средно лесни за култивиране и отглеждане. Корените им са склонни лесно да загниват, и за това се препоръча субстратът в които са засадени да е много водо и въздухопропусклив. През лятото се поливат редовно, но икономично, като се препоръча да се изчака субстратът напълно да засъхне между поливките. Светлолюбиви, нуждаят се от директно излагане на слънчевите лъчи, издържат на големи жеги. През зимата се държат сухи при температури около 5°C. Толерантни са към краткотрайни застудявания до -10 °C.
Размножаване: От семена.
Синоними
- Pyrrhocactus pachacoensis
- Malacocarpus catamarcensis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port